Камъкът отвътре
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът отвътре». Краткое содержание книги:
Кенеди потърси с поглед ръцете на Ву Ши и откри, че са скрити сред гънките на жълтите одежди. Бяха същите, каквито си ги спомняше. Не меки като чертите на лицето му, а корави и силни. Лицето на танга мамеше, защото предполагаше, че можеш да се разбереш с него. Но не очите, а ръцете разкриваха що за човек всъщност е Ву Ши. Човек с огромна сила. Безмилостен и безкомпромисен.
— Няма да протакам, ши Кенеди — Ву Ши се приведе леко напред. Това, че пропусна да спомене официалния ранг на Кенеди, беше най-обичайната обида. — Смятам, че си умен човек — човек, който вижда как стоят нещата — ето защо няма да те обиждам с увъртания, няма да ти пробутвам празни обещания. Не. Извиках те тук по най-простата причина. Да сключим договор помежду си.
Кенеди зяпна леко, след това затвори уста и наведе глава.
— Добре. Уважавам хората, които разбират как всъщност стоят нещата. Подобен здрав разум пести време за обяснения, а точно сега ми липсва търпение.
По усмивката на Ву Ши Кенеди разбра, че в думите има и известна доза ирония, но я остави да мине покрай ушите си.
— Ще се съглася, разбира се, с всичко, което поискате, чие хсия, но щом ще е договор, мога ли да знам какво бих могъл да очаквам?
Тангът се усмихна със свити устни.
— Разбира се — помълча и кимна. Усмивката изчезна. — От твоя страна ще я караш както досега, ще говориш публично против политиката на Седмината и ще се противопоставяш на мерките ни в Камарата. Привидно ще си онова, което всъщност не си.
Последва мълчалива пауза — момент, когато Кенеди за първи път разбра какво точно се иска от него. Изведнъж му стана студено, сякаш се отчужди от себе си. Бавно наведе глава — знаеше какво ще последва.
— Ще продължиш кампанията си както досега. Всъщност във всяко едно отношение ще действаш така, сякаш между нас няма никакъв договор. Искам да кажа, без открито да подтикваш към бунт.
— А в замяна?
— В замяна аз ще платя всичките ти дългове по кампанията. Нещо повече, готов съм да финансирам разширяването на дейността ти и да покривам всички инцидентно възникнали разходи. Например сметките за лечение на твоя приятел Майкъл Левър.
Кенеди сведе слисано поглед — опитваше се да проумее какво става, но засега целта на Ву Ши му убягваше. Последва мълчание, после Ву Ши заговори отново:
— Жена ти… как е?
— Добре е, чие хсия.
— Ами синовете ти? Добре ли са след лечението?
Кенеди кимна. Стомахът му се сви.
— Хубаво. Харесват ми — Ву Ши се разсмя — с по-мек и по-добър смях отпреди. — Всъщност и тебе те харесвам, Джоузеф Кенеди. Ти си добър човек и аз не ти мисля злото. Обаче…
Коленичил, Кенеди усети как това „обаче“ увисна пред него във въздуха като огромна тежест, която всеки миг ще падне.
— Е, да си го кажем с прости думи, ши Кенеди. Не съм сляп за движението на нашето време. Виждам например, че ти си човекът на деня; че онова, към което в момента протягаш ръка, скоро ще е в шепата ти.
Ву Ши се наведе напред и гласът му едва забележимо се усили.
— О, не ме разбирай погрешно. Знам какво си мислиш за нас. Че сме отдалечени от всичко. Изолирани зад параван от министри и дребни бюрократи. Ала истината е по-различна от онова, което мислиш. Тъй като прекарвам много време тук, ти си мислиш, че съм откъснат от света. Уединен. Но историята ни е пълна със събития, които предупреждават за опасността от подобно откъсване, и ние сме си поставили за задача да избегнем тази грешка — да не се доверяваме на никого и да знаем всичко. Имаш работа с Ву Ши, ши Кенеди, не с Хан Хуан Ти!
Кенеди срещна само за миг тъмния ястребов поглед на танга и видя там не презрението, което очакваше, а нещо, много близко до уважение.
Хан Хуан Ти, както знаеше всеки ученик, бе император от древната династия Хан, управлявал чрез придворния си евнух и тотално откъснат от онова, което ставало във великата империя. Периодът на управлението му бил ужасен — народът се вдигал на въстания, а и учените, и войниците му му се противопоставяли. Кенеди схвана.
— Значи знаете, че имам и друга среща, чие хсия?
Ву Ши кимна.
— След три дена. С моите стари приятели, „Синовете“. Доколкото разбирам, те искат да се присъединят към организацията ви.
Знаеше повече, отколкото знаеше Кенеди.
— Може би — отговори той. — А вие сте против, чие хсия?
— Съвсем не. В края на краищата, това има политически смисъл. А и ти като ги държиш под око заради мене…
Коленете на Кенеди вече го бяха заболели. Той леко премести центъра на тежестта си.