Камъкът отвътре
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът отвътре». Краткое содержание книги:
Усмихна се.
— Благодаря ти за загрижеността, Ву Ши, но вече съм овладял положението. Всъщност се надявам да мога да направя подробно изявление пред медиите след два часа — изявление, което ще ги убеди и ще сложи край на догадките.
Ву Ши се усмихна широко.
— Радвам се, щом е така, братовчеде. Ще направи лошо впечатление, ако забавиш нещата.
— Така си е.
Ли Юан се наведе и прекъсна връзката, после се облегна назад и си пое дъх дълбоко и продължително. Досега се бе въздържал, бе поел курс на вувей — бездействие — с надеждата, че нещата ще се разрешат от само себе си. Но от последния доклад излизаше, че страните са достигнали до нещо като пат. А това беше опасно.
Засега битките се ограничаваха до средищата на Триадите и до най-долните петдесет нива. Но в патова ситуация едната или и двете страни можеха да решат да ескалират конфликта и да въвлекат и други, външни елементи. А кой можеше да каже докъде ще доведе това? Не. Трябваше да действа и то веднага.
Наведе се напред и набра кода, с който се свързваше с Райнхарт, облегна се назад и зачака генералът да се появи.
— Хелмут — обърна се към него без всякакви формалности, — имам работа за тебе. Искам да подготвиш хей за акция. Тръгват след час. Време е да уредим това…
Застанал в рамката, Майкъл Левър се огледа. За първи път от седмици насам голямата болнична стая като че ли беше тясна и претъпкана. Освен двамата лекари и четиримата помощници бяха дошли и други, за да видят как прави първата си крачка след експлозията. Погледна ги и се усмихна неуверено — но се чувстваше още по-неуверен, отколкото изглеждаше.
— Полека, полека — обади се един от лекарите и провери за последен път рамката.
— Недей да нервничиш — и хвърли поглед към таблото за ръчно управление на гърдите на Майкъл. Надяваше се, че няма да му е нужно.
От дъното на стаята го гледаше Кенеди, а Мери и Карл Паркър бяха до него. Щом срещна погледа на Кенеди, на лицето на по-възрастния мъж се появи усмивка.
— Давай — обади се той тихо. — Можеш, Майкъл.
Той кимна — радваше се, че са там. Погледна към лекаря.
— Готови ли сте?
Докторът отстъпи назад.
— Когато кажеш, Майкъл. Но не се напрягай. Връзките трябва да се разработят. Ако ги преумориш, после ще ти е трудно.
И преди му го бяха казвали и той слушаше — знаеше колко упорито са работили, за да стигне толкова бързо дотук: изправен, готов отново да проходи. Обърна се и се усмихна на Мери.
— Ами тогава да започвам.
Чувството беше странно, все едно си мечтаеше нещо и отначало, както става с повечето мечти, не стана нищо. Вече беше свикнал с безчувственото си тяло, с призрачното, безплътно усещане, че краката и ръцете му не откликват на изпращаните им съобщения. И сега беше странно. Като викане на духове.
Опита отново; командата, която изпрати на крайниците си — беше почти осезаема. Усети едва доловим сърбеж в мускулите, но никакво движение. Не стига — помисли си. — Съвсем не е достатъчно. Затвори очи и се отпусна. Рамката го държеше прав и го успокояваше, но пак го беше страх. Ами ако не стане? Ако след всичките тези деликатни и болезнени операции машината не заработи? Тогава какво?
Бяха го предупредили. Че ще се чувства крехък и чужд на собственото си тяло. Биопротезните импланти щяха да му се струват досадни, може би дори враждебни. Но те бяха просто неразработени. Трябваше само да им се довери.
Отвори очи и отново извърна глава към лекаря.
— Трудно е… Сякаш нямам никакви сили.
— Сърбеж усещаш ли?
— Да, много слаб.
Лекарят се усмихна.
— Добре е. Работи върху него. Усили малко сърбежа. Разработи го. Но помни, че мускулите ти са били в пълно бездействие през всичките тези седмици. Ще са леко атрофирали. Никакво трайно увреждане, но е достатъчно, за да ти се струва отначало, че от това нищо няма да излезе. Продължавай да се опитваш и ще видиш.
Майкъл извърна глава. Стисна зъби и пак опита. Сърбежът се усили. После изведнъж усети, че рамката се надига и отново се връща на пода. Беше придвижил левия си крак напред с около десетина сантиметра.
В стаята се разнесоха радостни възгласи. Вдигна очи. Всички му се усмихваха. Разсмя се и изпита облекчение.