Битие [bg]

В края на краищата какво значение имаше дали онази шумна тълпа учени, умни глави и политици във Вирджиния се колебаят относно доклада си? Щом светът е тръгнал надолу по спиралата към хаос, лудост или отчаяние, как някое публично изявление можеше да промени нещата?

Всъщност Хамиш си беше уредил срещата с Тарсус още преди няколко месеца, когато никой не знаеше за пълните с виртуални извънземни кристали. По времето, когато най-голямата му грижа бе издирването на Баската химера, невръстния син на Агурне Арриксака Бидарте. Търсене, което сега изглеждаше второстепенно, дори маловажно.

Днес беше възнамерявал да зададе на Тарсус съвсем различен въпрос. Нещо много по-актуално, дори лично.

А ако това ядосаше Тенскватава?

„И какво от това. Нека си търси неандерталчето без моя помощ!“

Чувствата му бяха още накърнени заради онова събиране на елита в Швейцария, когато лидерът на Движението за отказване не го допусна до основното събитие — показването на най-голямото съкровище на Рупърт Глаукъс-Уортингтън, кристалния череп от космоса. Хамиш щеше да пропусне всичко, ако не беше намесата на някаква загадъчна трета страна. От онази вечер чувстваше как лоялността му намалява. Не ставаше въпрос за вярата му в Движението — тя си оставаше все така твърда. А за склонността му да остави всички решения да се вземат от един лидер.

Лидер, който сега укрепваше съюза си с трилионерите.

„Е? — възразяваше онази негова част, която играеше ролята на адвокат на дявола. — Има ли някаква друга група, която може да осъществи целите на Движението? Отказването е невъзможно при демокрация. Трилионерите поне имат опит в управляването на големи начинания и вземане на решения зад кулисите. Историята показва, че единствено олигархията може да потисне главоломното развитие на технологиите. А конференцията в Швейцария показа, че елитът гледа сериозно на новите си отговорности.

Пък и какъв друг избор имаме?“

Човечеството можеше да оцелее единствено чрез отхвърлянето на пътя на извънземните. Чрез връщането към корените. Към обществения модел, управлявал всяка цивилизация освен тази.

И все пак…

… и все пак неговата роля и положението му в тези събития с всеки ден ставаха все по-маловажни. Дори когато се обръщаше към него за съвет, Пророкът сякаш го правеше грубо и дори проформа. И Хамиш започваше да осъзнава нещо горчиво, но вярно.

Не искаше да се превръща в поредния учен лакей на новата олигархия.

Опипа малкия запечатан контейнер в джоба на сакото си. В него имаше една-единствена контакт-ИИ леща. Ако си я сложеше, можеше отново да се свърже със загадъчните непознати, които го бяха упътили през залите на огромното имение на Рупърт Глаукъс-Уортингтън и през тайните проходи, за да стане свидетел на действията на Новите господари. Да види с очите си как Рупърт и другите като него реагират на неочакваното. И този момент го беше променил.