Битие [bg]

Казвам се Роджър Бетсби. Аз съм… или бях… лекар в една от големите бежански общности в окръг Възраждане на Детройт. Мигнете тук и моят хомункулус ще ви покаже кой бях и какво защитавах. Обзалагам се обаче, че за вас е по-интересно да чуете посмъртното ми изявление.

Започвам с изповед. На дванайсети октомври миналата година, представяйки се за сервитьор в клуб „Първите американци“, сипах определено вещество в напитката на сенатор Крандъл Стронг. ТЕЗИ връзки са видеозаписи, показващи как го правя. Има също клипове, разпространени от десетки новинари, на последвалата реч на сенатора, която той започна по обичайния начин с тих и мек глас, но скоро се разгорещи, докато изброяваше дългия си списък оплаквания и недоволства.

С растяща възбуда Стронг заклеймяваше сегашния американски Конгрес заради отхвърлянето на пълното финансиране на Втория закон за репарациите. Отвращаваше се от сегашната администрация заради това, че е дала повече правомощия върху околната среда на ОНЕПА. Ругаеше канадците за ограничаването на имиграцията в Новите земи и съдилищата за възпирането на обезщетенията, спечелени от Жертвите на топенето в процеса им срещу Кликата на отричащите.

Както обикновено, не след дълго той мина от обикновените обществени, юридически или политически врагове към онези, които отдавна провъзгласяваше за истински злодеи — всички кандидат-„боготворци“, използващи технологиите и науката, за да съперничат на силата на Всемогъщия.

Милиони гледаха речта му, която — както обикновено — вървеше към многословна и яростна тирада. Само че този път тя мина отвъд тирадата и стана неуправляема! Вместо да запази приповдигнато, но контролирано ниво на праведен гняв до гръмовния край, речта му стана взривоопасна, расистка и порнографска дори за стандартите на Крандъл Стронг.

Можете да видите прехода, горе-долу на осмата минута (ето тук), когато сенаторът започва да изглежда объркан, да облизва устни и да ги стиска здраво. От този момент започва да жестикулира по-драматично от обичайното и да удря с юмрук по катедрата. Забележете как гласът му става все по-гръмък, възраженията му все по-цветисти, а обвиненията му все по-тежки. Но обърнете внимание, че всичко това върви с изражение на объркване, безпокойство и нещо друго… растящо усещане за трескава нужда.

Обичайната му предизвикателна реч винаги започва със злободневни политически оплаквания, след което той продължава към заклеймяване на модерните времена и технологичния „прогрес“, за да кулминира в призиви всички тези проблеми да бъдат решени от по-добри и по-мъдри управници. Само че този път гладката последователност и преминаването от нормален разумен тон към страстно възмущение изглежда необичайно.

Виждате ли? Личи си, че знае, че нещо не е наред. Реакцията му обаче не е да приключи по-рано и да потърси помощ. А да продължи. Да вдигне залога. Да качи мизата и да я контрира. Става все по-разпален… после холеричен… и накрая направо апоплектичен!

Сигурно вече сте се досетили, че нямам високо мнение за този политик. Смятам го за злонамерен демагог от най-долна порода. Освен това не харесвам гледните му точки по широк кръг проблеми. С пробутването на моето променящо съзнанието вещество обаче аз не целя дискредитирането на Движението за отказване. Мисля, че становищата им са погрешни, но те имат законното право да изказват гледната си точка и да я защитават обосновано пред всички нас. Кой знае? Може отчасти дори да са прави за съдбата на човечеството.