![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Докато следеше как Нгуен навързва логическите си построения, а другите кимат в знак на съгласие, Бин осъзна нещо. „Той използва аргументите си, за да подкрепи решение, което вече е взето на много по-високо ниво.“
Ян Шенсю направи един последен опит.
— Дори преди да не е имало такива пазени в тайна камъни, вече по цял свят се откриват парчета и фрагменти от тях. Пратеници, които привлякоха вниманието към себе си, като жертваха части от самите себе си.
— Но вие видяхте отчетите — отвърна Ана. — Повечето от тях са твърде повредени, за да предложат нещо смислено.
— Засега. Минаха обаче само няколко седмици. И не забравяйте сигналите, които бяха засечени в космоса! Те несъмнено идват от други камъни, които привличат вниманието ни към себе си. Те ще са непокътнати и със сигурност…
— … не могат да бъдат достигнати от никого поне в близките две-три години — прекъсна го отново Ана, при което Бин се намръщи неодобрително. — Толкова време ще ни е необходимо да задействаме космическите програми и да изпратим автоматични, а след това и пилотирани мисии, та дори подготовката да се проведе с главоломна скорост.
— Именно! — възкликна Пол. — Сега тези неща са рядкост. След няколко години могат да се окажат многобройни като обикновените камъни! Онези, които разполагат с предимство, със сигурност ще действат преди това да се случи.
И примигна, сякаш не беше сигурен чия страна в спора всъщност е подкрепил.
— Нищо от това не променя същността на нашата задача — отбеляза решително д-р Нгуен. — Сян Бин, искам да започнете да питате Куриера неща, които могат да са ни от полза. Край на историите и носталгичните образи от родния му свят. И на отричанията на твърденията на камъка от Вашингтон. Нуждаем се от технологии и методологии, при това колкото се може по-бързо и по-практично. Дайте му ясно да разбере колко много зависи от…
И млъкна, защото на десет метра от тях, в другия край на просторната зала, се отвори врата. В същия миг над масата се спусна завеса с безброй проблясващи искри, които не позволяваха на новодошлия да види камъка-свят.
Жалко, че завесата изпълни въздуха с остра миризма на озон. Бин сбърчи нос. Не разбираше как прикриващата завеса се получава от „лазерна йонизация на молекулите на въздуха“, но знаеше, че най-обикновено черно кадифе може да постигне същото. Или пък заключването на вратата.
В залата забързано влезе млада жена с ливрея и коса с ягодов цвят. Бин беше разговарял с нея няколко пъти — беше бегълка от Нова Зеландия.
— Казах да не ни прекъсват при никакви… — започна Нгуен.
— Сър, ужасно съжалявам, сър. — Жената се поклони, сякаш беше японка, където подобни любезности все още се спазваха. — Надзирателят Чен ме изпрати да ви предам, че трябва да се явите в командния център. Веднага.
Нгуен се надигна от мястото си. Тонът му си оставаше безупречно любезен.
— Бихте ли казали за какво става дума?
— Сър… — Младата жена преглътна и отново се поклони. — Надзирателят Чен се безпокои, че системата ни за сигурност е пробита.
Предвид всеобщата истерия напоследък около полуделите космически пратеници от Артефакта реших да съживя и разгледам едно от най-популярните интервюта отпреди десет години, от онази благословена епоха, преди да научим, че не сме сами във вселената.
Ще си позволя да перифразирам. Преди да открием, че всъщност СМЕ сами във вселената. Странно как реалността с ужасяваща ирония съответства и на двете твърдения едновременно. Така или иначе, време е да прегледаме отново това пророческо интервю. Само проследете с поглед ключовите думи „страшен съд — умора“. Да съберем коментираща тълпа и да направим пълен талмудически коментар на предаването.
Мартин Реймър (Би Би Си): При мен е Джонамин Бат Амитаи, съставител на „Рогът на изобилието на Пандора“ — епикнигата, която плаши и потиска толкова много от нас още от Ужасния ден с описанието на безбройните начини, по които вселената може да ни даде да разберем и да сложи край на съществуването на човечеството. Или може би само на мечтите ни.
Така или иначе, книгата е замайващо пътешествие през долината на потенциалните провали и възможна смърт. Джонамин, как обяснявате популярността на вашата поредица?
Джонамин Бат Амитаи: Хората винаги са си падали по истории за окончателния край, като се започне от Даниил и Откровение до Рагнарок, от циклите на маите до Нострадамус, от „Доктор Стрейнджлав“ до „Живот след хората“. Може би в това има някакъв елемент на schadenfreude, на получаване на абстрактно удоволствие от бедите на другите, та дори тези други да са собствените ни потомци. Или пък някои могат да бъдат стимулирани да се радват на онова, което имат в скъпоценното тук и сега, особено ако имаме чувството, че животът и удобствата като че ли са ни дадени назаем от една своенравна вселена. За милиарди хора носталгията завладява с идеята, че миналото винаги е по-добро и за предпочитане пред бъдещето.