Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— Добре тогава, аз досега предпочитах да мълча, за да не предизвиквам съдбата — добави Стилоне Приазо с тежък глас, — но според астролозите, по причина на зловредното влияние на звездата Каникула в последните две седмици на август и през първите три от септември, всички ония, които биват заразени от чумата, умират за два или три дни или даже в рамките на едно денонощие. Всъщност в Лондон, по време на чумата от 1665, този период бил най-лошият и се говори, че в една-единствена нощ, между един и три сутринта, умрели повече от три хиляди души. А пък при нас през същия период не се случи нищо подобно.
Тръпки на страх и облекчение полазиха малкото събрание, докато Робледа се изправяше, за да отиде да види какво става в кухнята. Щом главичките, пуйките и гърнето с яхния започнаха да изпускат първите си сладостни ухания, приготвих бульон от аспержи и ягорида, та да разпусне стомаха.
— Спомням си, когато в Рим през 56-та — продължи да разказва Кристофано — чумата беше в разгара си. Тогава бях млад лекар и един колега, дошъл да ме посети, ми каза, че бесът на болестта съвсем скоро щял да се усмири. Но пък точно през тази седмица списъците показваха най-много измрели за цялата година и аз отбелязах това пред моя другар по занаят — попитах го на какво основава своите оптимистични предвиждания. Той ми даде възможно най-изненадващия отговор: „Ако се съди по броя на разболелите се хора в настоящия момент — каза той, — и ако болестта все още е така смъртоносна, както преди две седмици, щяхме да имаме тройно увеличение на умрелите. Тогава убиваше за два или три дни, докато сега дава осем или десет дни време. Освен това преди петнайсет дни се падаше горе-долу един оздравял на всеки пет случая, а пък сега от пет случая има поне три оздравявания. Можете да бъдете сигурен, че списъкът от идущата седмица ще намалее още, и то значително, а оздравяванията все повече ще се увеличат. Болестта е загубила зловредната си природа и, макар множеството на заразените да е огромно, колкото и да се разпростира самата зараза, броят на мъртвите ще бъде все по-малък.“
— И така ли стана? — попита Девизе, видимо объркан.
— Точно така. Две седмици по-късно списъкът бе намалял наполовина. Броят на умрелите, честно казано, си оставаше голям, но доста по-голям бе броят на хората, които оздравяваха.
Че неговият другар по занаят не беше сбъркал, обясни Кристофано, станало още по-очевидно през следващите седмици: един месец по-късно броят на умрелите спаднал явно, макар и болните да се броели с десетки хиляди.
— Болестта бе загубила зловредната си природа — повтори лекарят — и то не постепенно, ами точно посред вихъра на своя бяс, когато бяхме възможно най-отчаяни. Точно както се случи сега с младия англичанин.
— Единствено Божията ръка може да прекъсне хода на болестта с такава бързина — отбеляза развълнувано йезуитът.
Кристофано кимна тежко:
— Медицината бе безсилна пред заразата; смъртта косеше жертвите си на всеки ъгъл и ако нещата бяха продължили по същия начин, още две или три седмици, в Рим нямаше да остане жива душа. Загубило смъртоносната си мощ — продължи лекарят, — злото вече изтребвало само съвсем скромна част от заразените хора. Самите лекари се чудели и се маели. Виждали, че пациентите имали подобрение, потели се обилно и бубоните им били пред узряване, гнойните рани не били вече парещи, температурата спадала, не се оплаквали и от болежки в главата. Дори и лекарите с не толкова ревностна вяра били принудени да признаят, че внезапният спад на чумата бил от свръхестествен произход.
— Улиците се изпълниха с току-що оздравели хора, с превързани вратове и глави, или накуцващи, поради белезите, оставени от бубоните в слабините. Всичките ликуваха заради избегнатата опасност.
Тогава Робледа се изправи на крака, измъкна едно разпятие от черната си дреха, вдигна го пред събранието и тържествено извика: