Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Чиновникът пое документите на Бакраван и небрежно махна с ръка.
— Сядай някъде, ще те повикат.
— Добър ден, ваше превъзходителство — любезно поздрави Бакраван, шокиран от грубостта му. — Кога ще стане това? Казаха ми да се явя рано сут…
— Когато Аллах пожелае! — отпрати го с нетърпелив жест чиновникът. — Ще те повикат!
— Но аз съм Яред Бакраван, представител на…
— Мога да чета, ага! — още по-грубо го прекъсна чиновникът. — Ще те повикат, когато имат нужда от теб! Иран вече е ислямска държава и законът за всички е един, независимо кой е богат и кой беден!
В следващия миг Бакраван беше избутан встрани от гишето от новопристигналите. С разтреперани от гняв крака той се обърна към чакалнята. В ъгъла някакъв мъж пикаеше в отдавна преливаща кофа, урината течеше по пода. Няколко души леко му кимнаха. Помещението непоносимо вонеше. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му, мъжете на пейката пред него се сбутаха и му направиха място.
— Бог да ви благослови, ваши благородия — промърмори той и с благодарност се отпусна на твърдата дъска.
— Теб също, ага — отвърна един от тях. — Обвиняем ли си?
— Не, извикаха ме като свидетел — стреснато го погледна той.
— Свидетел пред съда на молла Увари?
— Да, ваше превъзходителство, точно така. Кой е той?
— Съдия… — промърмори мъжът, слаб и посивял, на около петдесет години, с изпито сбръчкано лице. — Революционен съдия. Никой не знае какво става, никой не знае защо е повикан, никой не познава този Увари… Знаем само, че е назначен лично от аятолаха и съди от негово име…
Бакраван надникна в очите на мъжа и видя неприкрит ужас.
— Ваше превъзходителство също ли е свидетел? — попита той, усещайки как нервите му се опъват до крайност.
— Да — кимна мъжът. — Само не мога да разбера за какво им е потрябвал един обикновен управител на пощенски клон като мен.
— Пощата е нещо изключително важно за всяко управление, вероятно имат нужда от съветите ви… Как мислите, дълго ли ще ни карат да чакаме?
— Иншаллах — отвърна мъжът. — Извикаха ме вчера след четвъртата молитва и оттогава чакам. Не ме пуснаха да се прибера у дома през нощта, казаха, че трябва да чакаме да ни повикат… — Пръстът му се насочи към кофата в ъгъла: — Това е единствената тоалетна… нощта беше ужасна… През цялото време… през цялото време стреляха… Според слуховете са били разстреляни още трима генерали и десетина офицери от САВАК…
— Петдесет-шестдесет — поправи го мъжът от другата страна на Бакраван, бавно излязъл от вцепенението си. — Ако не и повече… Затворът е претъпкан с хора, като дървеници в бедняшки сламеник. Преди два дни Зелените ленти разбиха портала, обезоръжиха стражата, пуснаха престъпниците навън и започнаха да пълнят килиите с местни граждани… — Гласът му се снижи до едва доловим шепот: — Тук има много повече хора, отколкото по времето на шаха, Аллах да го накаже, че ни изостави!… А Зелените ленти продължават да мъкнат хора, повечето почтени правоверни граждани… Смесват ги с разни федаини, с хора на Туде и друга паплач… — Гласът му се снижи още повече, Яред виждаше само бялото на очите му: — Казват, че новата власт с охота прибягва до мъчения… Щом сте тук, ще останете Бог знае докога, ваше превъзходителство… Храната е отвратителна, аз имам язва, но онова куче чиновникът не иска дори да чуе, че трябва да съм на постоянна диета…
В другия край на помещението настана блъсканица, вратата рязко отскочи и вътре нахлуха половин дузина Зелени ленти, които започнаха да си пробиват път сред тълпата с прикладите на пушките си. Зад тях се появи човек в офицерска униформа, заобиколен от още пазачи. Ръцете му бяха вързани отзад, но главата му беше гордо вдигната. Униформата му беше разкъсана и мръсна, от якичката му висяха полуоткъснати еполети на полковник. Бакраван зина от изумление, познал полковник Пешади, командир на военновъздушната база в Ковис, негов братовчед.
Повечето от чакащите също го познаха — Пешади беше изключително популярен след победоносното иранско нахлуване в Южен Оман преди няколко години, където разби комунистическите войски на Южен Йемен, като поведе лично танковия си батальон.
— Това не е ли героят от Дофар? — попита някой слисано.