Младите лъвове [bg]

Моля ти се, мила, не ми се смей, задето така тържествено говоря за бедното детенце, което в тоя момент може би все още не е родено. Но навярно ще мине много време, преди да получа пак отпуска, и сигурно това е последният път, когато мога да обмисля всичко при спокойна и тиха обстановка.

Сигурен съм, мила — продължи да пише Ноа бавно, със сериозен израз, — че ще имаме чудесно дете, физически добре развито и с жив ум, и че ще го обичаме много. Обещавам да се върна при детето и при тебе цял и невредим, със сърце, запазено единствено за вас. Зная, че каквото и да се случи, ще се върна при вас. Ще се върна, за да ти помагам да го повиваш, за да му разправям приказки, преди да заспи, за да го уча да яде спанак с лъжичка и да пие мляко от чаша, за да го извеждам в неделя в парка и да му говоря за животните в зоологическата градина, за да му обясня защо не бива да бие малките момиченца и защо трябва да обича майка си така, както я обича баща му.

В последното си писмо ми казваш, че ако ни се роди син, искаш да го кръстиш на името на баща ми. Моля ти се, не прави това. Аз не обичах много баща си, макар че той безспорно имаше своите положителни качества, и цял живот се стараех да стоя далече от него. Наречи го, ако искаш, Джонатан, на името на твоя баща. Наистина баща ти ме плаши малко, но същевременно аз се възхищавам от него още от оная коледна утрин във Върмонт.

3a тебе не се безпокоя. Зная, че ще бъдеш истински герой.

И ти не се тревожи за мен. Нищо лошо не може да се случи с мъжа ти — сега!

Обичам те,