Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
По този начин започна да се придвижва през лабиринта — от място на място и от идея на идея. Подът определено беше наклонен надолу, което очевидно в някой момент щеше да го изведе под водната линия. И наистина, Хакуърт започна да усеща силен барабанен шум, който можеше да е от мощни двигатели. Само че доколкото знаеше, този кораб не се движеше. Усети мирис на морска вода и видя слаби светлини, отразяващи се във вълни. Знаеше, че в пълните водни резервоари на кораба има мрежа от подводни тунели и че в тези тунели са барабанчиците. Доколкото му бе известно, цялото представление беше само плод на въображението и се разиграваше в ума на барабанчиците. Това навярно не бе основното събитие, а само епифеномен на дълбоките процеси, извършващи се в техния колективен ум.
Част от стената се плъзна настрани и откри пътя към водата. Заслушан в барабаните, Хакуърт приклекна за няколко минути край нея, после се изправи и започна да развързва вратовръзката си.
Беше му ужасно горещо и се обливаше в пот, в очите му блестеше ярка светлина и нито едно от тези неща не говореше, че е под вода. Той се събуди и видя синьо небе, докосна лицето си и откри, че очилата ги няма. До него седеше Фиона в бялата си рокля и го наблюдаваше с мрачна усмивка. Подът пулсираше и очевидно това продължаваше от известно време, защото го болеше гърбът. Хакуърт осъзна, че са на лодката и пътуват обратно към лондонските кейове, че е гол и че Фиона го е покрила с лист пластмаса, за да защити кожата му от слънцето. Наоколо бяха пръснати още неколцина от зрителите, облегнати един на друг, напълно неподвижни, като бежанци или като хора, които току-що са правили най-страхотния секс в живота си.
— Ти беше страхотен хит — каза Фиона. И Хакуърт изведнъж си спомни, че се е разхождал гол на сцената под бурните аплодисменти на публиката.
— Търсенето свърши — импулсивно заяви той. — Отиваме в Шанхай.
— Ти отиваш в Шанхай — възрази Фиона. — Аз ще се сбогувам с теб на кея. После се връщам. — Тя надвеси глава над кърмата.
— Обратно на кораба ли?
— Аз бях по-голям хит от теб — каза дъщеря му. — Открих призванието си, татко. Приех поканата да постъпя в „Dramatis personae“.
Карл Холивуд за първи път от много часове насам се отпусна назад на твърдата лакирана облегалка на стола си в ъгъла и с две ръце разтърка лицето си, като се одраска със собствените си мустаци. Седеше в чайната почти цяло денонощие, беше изпил дванайсет кани чай и на два пъти вика масажистки да разтриват гърба му. Следобедната светлина нахлуваше през прозорците зад гърба му и запремигва, когато тълпата навън започна да се разотива. Бяха гледали забележително безплатно медийно представление — часове наред надничаха над раменете му и наблюдаваха в кинопрозорците по листовете на Карл Холивуд драматургичните подвизи на Джон Пърсивал Хакуърт под няколко различни ъгъла на камерата. Никой от тях не можеше да чете английски и затова не бяха в състояние да проследят историята за приключенията на принцеса Нел в земите на крал Койот, чийто сюжет се развиваше от само себе си, като облак дим, носен от невидими въздушни течения.
Сега листовете бяха бели и празни. Карл лениво протегна ръка и започна да ги подрежда един върху друг, просто за да се занимава с нещо, докато умът му работеше — макар че в този момент той по-скоро сляпо се луташе из тъмен лабиринт, също като Джон Пърсивал Хакуърт.
Карл Холивуд отдавна подозираше, че освен всичко друго, мрежата на барабанчиците е гигантска система за дешифриране. Криптографските системи, които образуваха медийната мрежа, бяха сигурни и това ги правеше безопасен начин за прехвърляне на пари. Те се основаваха на огромни цели числа, използвани като вълшебни ключове. На теория ключовете можеха да се разкрият с помощта на достатъчно мощен компютър. Но независимо от мощта на компютъра, шифрирането винаги се оказваше много по-лесно от дешифрирането, така че докато системата продължаваше да използва все по-големи числа и компютрите ставаха все по-бързи, шифровчиците можеха завинаги да се движат далеч пред дешифровчиците.
Но човешкият ум не работеше като дигитален компютър и бе в състояние да върши някои странни неща. Карл Холивуд си спомняше един от самотните орли, възрастен мъж, който можеше да събира наум огромни колони от числа със същата скорост, с каквато се появяваха. Само по себе си, това беше процес, който можеше да изпълнява и компютърът. Но този човек владееше и трикове, които не можеха лесно да се програмират в компютър.