Разбудени фурии
- Автор: Морган Ричард
- Серия: Такеши Ковач #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разбудени фурии». Краткое содержание книги:
Първоначално системата беше предвидена само за аварийни цели, но пиратите бяха преработили целия кораб за бързи атаки, абордаж и сражения. Не беше пипнат само изкуственият ум, който го управляваше, и сега той още си мислеше, че сме в бедствено положение.
Бурята ни посрещна още на мостчетата. Вятърът плисна дъждовни струи в лицето ми, заблъска ме от всички страни. Щурмоваците на Влад се втурнаха с диви крясъци през пороя. Озърнах се към Мураками, поклатих глава и ги последвах. Може би идеята им не беше чак толкова лоша — „Набучвател“ лежеше заседнал сред разрушенията и за всички ни нямаше друг вариант освен победа или смърт.
Сред сивите вихри на бурята избухна стрелба. Съскане на лъчеви оръжия, гърмежи и лай на обикновени пушки. Бледожълти и синкави лъчи прорязваха мрака. Далечните гръмотевици и разклонените мълнии в небето сякаш им пригласяха. Отпред някой изпищя и падна. Скочих от края на мостчето, подхлъзнах се върху един бункер, възстанових равновесието си със светкавичната реакция на носителя „Ейшундо“ и се хвърлих напред. Прецапах плитката тинеста вода между двата модула, изкатерих се върху следващия. Повърхността беше грапава и предлагаше добра опора. Периферното зрение ми подсказа, че съм начело. Малко зад мен и отляво беше Ядви, отдясно тичаше Мураками с плазмено-фрагментарна пушка.
Напрегнах неврохимията и различих отпред сервизна стълбичка. Трима пирати бяха притиснати край основата й от масиран обстрел откъм кея. Тялото на четвърти плаваше с разперени ръце във водата до близкия бункер, а от обгорените му гърди и лице още се вдигаше пара.
Хвърлих се към стълбичката с безгрижие, на което би завидял дори покойният Ласло.
— Ядви!
— Да… тръгвай!
Сякаш отново бяхме в Неразчистеното. Остатъци от някогашния синхрон на Неуловимите, може би и някаква особена близост на телата-близнаци. Втурнах се в бесен спринт. Зад мен шрапнелният бластер нададе противен вой сред дъжда и ръбът на кея избухна сред град от парчета. Нови писъци. Стигнах до стълбичката почти в същия миг, когато пиратите осъзнаха, че вече не ги обстрелват. Трескаво се изкатерих нагоре, стискайки рапсодията.
Горе имаше трупове, разкъсани и окървавени от шрапнелите. Един от хората на Сегешвар още се държеше на крака, макар и ранен. Той плю и се хвърли насреща ми с нож. Отскочих настрани, блокирах ръката с ножа и го метнах от кея. Краткият писък заглъхна в бурята.
Клекнах и се огледах, въртейки рапсодията насам-натам в мрака, докато другите се изкачваха зад мен. Дъждът вдигаше милиони миниатюрни гейзерчета по вечбетонното покритие. Примигах, за да изчистя капките от очите си.
Кеят беше чист.
Мураками ме потупа по рамото.
— Хей, за пенсионер доста те бива.
Изсумтях.
— Все някой трябва да те научи. Идвай насам.
Прокраднахме се в дъждовната нощ по кея, открихме входа, който ни трябваше, и се вмъкнахме един по един. Внезапното облекчение от товара на бурята бе потресаващо, почти като глуха тишина. Мокри до кости, ние стояхме в къс коридор с масивни метални врати. Навън отекна гръмотевица. За всеки случай надникнах през прозорчето на една от вратите и видях стая с безлични метални шкафове. Тук складираха храна за пантерите, а от време на време и тялото на някой враг на Сегешвар. В края на коридора тясно стълбище водеше към примитивната апаратура за презареждане и ветеринарната лечебница за пантерите.
Кимнах към стълбището.
— Там долу. Три нива и сме при бункерите.
Пиратите хукнаха с бурен ентусиазъм. Както бяха надрусани, а и доста раздразнени, че ги изпреварих по стълбичката, трудно бих могъл да ги удържа. Мураками само сви рамене. Те изтрополиха по стъпалата и налетяха право в засадата долу.
Ние бяхме на горната площадка, движехме се с трезва предпазливост, но дори и оттам усетих как огънят на бластерите обгаря лицето и ръцете ми. Пиратите с диви писъци пламнаха като факли. Единият успя да се изкатери три стъпала нагоре от ада, протягайки умолително към нас обгърнатите си в пламъци ръце. Почернялото му лице беше само на метър от моето, когато рухна и зацвърча върху студената стоманена стълба.
Мураками хвърли в шахтата ултравибрационна граната и тя издрънча, преди да избухне познатият пронизителен, тръпнещ вой. В тясното пространство звукът бе оглушителен. Всички притиснахме с длани ушите си. Така и не чухме дали някой долу надава предсмъртни писъци.