Разбудени фурии

— Внимавай с вятъра — каза Влад на кормчията. В гласа му звучеше странна нова нотка на истинска власт, а тетраметовото му напрежение сякаш отминаваше. — Трябва да го използваме, а не да отстъпваме пред него. Натисни кормилото.

— Натискам.

Маневрата разтърси целия кораб. Палубата под нас завибрира. Дъждът заблъска покрива и стъклата още по-стръвно, докато ъгълът на навлизане в бурята се променяше.

— Това беше — каза спокойно Влад. — Дръж така.

Останах още малко на мостика, после кимнах на Мураками и се спуснах по стълбичката към каютите. Тръгнах назад, като се държах с две ръце за стените на коридора. На два-три пъти срещнах хлапаци от екипажа, които сръчно се шмугваха покрай мен. Въздухът беше горещ и лепкав. По някое време минах край отворена врата и зърнах една от младите разбойнички на Влад, гола до кръста, да човърка някаква непозната машинария на пода. Видях едрите, добре оформени гърди, влажния блясък на мощните лампи по кожата й, късо подстриганата мокра коса отзад на тила. После тя усети присъствието ми и се надигна. Подпря се с една ръка на стената, сгъна другата пред гърдите си и впи в мен напрегнат поглед, говорещ или за тетраметов махмурлук, или за нервност пред боя.

— Проблем ли имаш, мой човек?

Поклатих глава.

— Извинявай, бях се разсеял.

— Тъй ли? Хайде чупката.

Вратата се затръшна. Въздъхнах.

Така ти се пада.

Заварих Ядви също тъй нервна, но напълно облечена. Седеше на горната койка в каютата, която ни бяха дали, и притискаше с крак шрапнелния бластер с изваден пълнител. В ръцете й лъщяха двете половинки на куршумен пистолет, който не помнех да съм виждал у нея преди.

Настаних се на долната койка.

— Какво е това?

— Електромагнитен калашник — обясни тя. — Едно от момчетата ми го даде назаем.

— Вече и приятели си намери, а? — Обзе ме необяснима печал. Може би имаше нещо общо с феромоните, излъчвани от носителите „Ейшундо“. — Интересно откъде ли го е откраднал.

— Кой казва, че непременно го е откраднал?

— Аз. Тия типове са пирати. — Протегнах ръка нагоре. — Дай да го видя.

Тя сглоби отново оръжието и го пусна в дланта ми. Отпуснах пистолета пред очите си и кимнах. Електромагнитният калашник се славеше из всички Населени светове като отлично оръжие за безшумни акции, а този тук беше последен модел. Изсумтях и върнах пистолета.

— Да, най-малко седемстотин ООН долара. Нито един друсан пират няма да хвърли такива пари за безшумен пистолет. Свил го е. И най-вероятно е претрепал собственика. Внимавай с кого общуваш, Ядви.

— Ама че си весел тая сутрин. Спал ли си изобщо?

— С това твое хъркане? Ти как мислиш.

Никакъв отговор. Пак изсумтях и се унесох в спомените, разбудени от Мураками. Касенго, незначително пристанищно градче в почти незаселеното Южно полукълбо на Земята на Нкрума, наскоро превърнато в гарнизон на правителствени войски заради влошения политически климат и обтегнатите отношения с Протектората. По причини, известни само на местните власти, в Касенго имаше станция за междузвездна хипервръзка и планетното правителство се тревожеше, че военните на ООН могат да поискат достъп до станцията.