Код "Заплаха" [bg]

Райън реши, че тази вест е прекалено добра, за да е истина.

— Ако това наистина е така, Мери Пат, ще ограничим значително планираното нападение. Можем да спасим живота на хиляди американци. По дяволите, можем да спасим и хиляди невинни китайци.

— Съгласна съм.

— А този агент? Ако е в Китай, откъде знаем, че онези не са го заловили? Откъде знаем, че китайците не ни дезинформират чрез него?

Защото не е компрометиран.

Откъде знаем това? И защо директор Кенфийлд не е тук, за да ме информира? И как е успял този агент да се свърже с Ленгли, без да се компрометира, след като оттам изтича информация?

Фоли се прокашля.

— Агентът не е говорил с Ленгли. Предаде информацията на мен.

— Директно?

— Е… — поколеба се жената. — Чрез агент.

— Ясно. Значи агентът не е сам?

— Не.

Последва ново кашляне.

— По дяволите, Мери Пат. Какво не ми казваш?

— Джак-младши е с него.

Президентът на Съединените щати пребледня. Не каза нищо и затова Мери Пат продължи:

— Двамата са заминали по своя инициатива. Обади ми се Джак и ме убеди да говоря с вас. Уверява ме, че и двамата са в безопасност и абсолютно нищо не ги застрашава.

— Казваш ми, че точно сега синът ми е в шибания Китай, така ли?

— Да.

— Мери Пат — каза Райън и замълча.

— Говорих с Джак. Той потвърди, че Тун Гуогун и цялата му операция са в сградата на китайската телекомуникационна служба в Гуанджоу. Изпрати снимки и географски координати. Досещате се, че комуникацията с него е нередовна, но имаме всичко необходимо за нападение.

Райън гледаше в една точка на стената. Примигна няколко пъти, а след това каза:

— Мисля, че мога да се доверя на този източник.

Усмихна се, но в усмивката му не се четеше радост, а само решителност. Посочи входа на конферентната зала.

— Разкажи всичко, с което разполагаш, на тези мъже и жени. Ще можем да ограничим нападението и да се съсредоточим върху този нервен център.

— Да, господин президент.

Двамата се прегърнаха. Тя каза в ухото му:

— Ще ги приберем. Ще върнем Джак у дома.