Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Ронсард продължи:
— Ако Контът сега се опита да разкрие каквато и да е част от информацията, с която е изнудвал Фалие, това просто ще бъде поредното доказателство срещу него самия.
— Майсторско изпълнение, — изрече възхитено Хал. Мерна погледа на Ронсард и каза:
— Е, хайде стига. Валярд те изигра блестящо.
— Благодаря, че го споменаваш. Но освен това разчита на мен да не го издам.
Хал спря насред улицата.
— Няма да го направиш.
— Но мога, — каза мрачно Ронсард — Дяволите го взели това хлапе. От него е можело да излезе блестящ следовател. — След което омекна и си позволи бледа усмивка. — Но аз няма да го издам. Видя ли физиономията на Монтес?
— Дали съм я видял? Като влязох, първо си помислих, че ти си го ударил, толкова беше шокиран.
Двамата мъже се разсмяха и тръгнаха по тъмната улица към светлините на кафенето.
Пристанищният град Шаер миришеше на умряла риба и солено море или поне така миришеше тази част от него. Полунощ отдавна минаваше, но в ниското на старите каменни докове все още кипеше активност, когато пристигна каруцата на Кюзар. Пристанищните работници и докерите изнасяха и вкарваха товари, пристигнали в последната минута с параходите, които се подготвяха да отплават на сутринта. Никола скочи от седалката на каруцата, облечен в работни дрехи и старо палто, с оръфан кожен сак на рамото. Обикновено предпочиташе да пътува без багаж, но сандъкът, полегнал с цялата си тежест на дъното на каруцата на Крак трябваше да го придружи в пътешествието му.
Кюзар пусна юздите, докато чакаха хамалите да дойдат при тях, изсумтя и каза:
— Взе ли си всички документи и билети?
Никола извърна поглед към небето. Кюзар вече изпадаше в сантименталности.
— Да, татенце. Ще гледам също така да и стоя надалеч от пропаднали жени.
— Беше ми като собствен син, — Кюзар въздъхна тежко — Трябваше да ядеш повече бой, докато беше малък.
— Сигурно. — Никола се подпря на каруцата. — За Бога, Кюзар, ще стоя в Адера само няколко месеца, не цял живот.
— чужденци. — отбеляза лаконично Кюзар. Той изгледа Никола дълбокомислено. — Ще изпуснеш процеса.
— По добре. Монтес ще бъде обвинен в убийството на Донатиен, негов партньор в престъпленията. Не искам да му давам възможността да докаже, че Донатиен е жив и здрав и се подвизава под името Никола Валярд.
Кюзар изсумтя.
— Ще ти събирам вестниците.
— Само стой далеч от склада и от другите места, които се наложи да им дам.
— Не, бе, смятах да ги обиколя с надпис на гърба „Арестувайте ме“ — Кюзар отново въздъхна. — Точно като собствен син, да ме остави сам да се оправям на старини…
— Делът ти е достатъчен да си купиш вила на Марш…
— Високият стандарт винаги издава. — прекъсна го дълбокомислено Кюзар. След което се ухили — И с Конта така стана, нали? Висок стандарт и наполовина подплатено високо самочувствие.
Никола се опита да запази каменно изражение, но усмивката сама цъфна на устните му.
— Да, бе, така стана.
В това време хамалите дойдоха за сандъка и започнаха да мърморят от неочакваната му тежест, когато го вдигнаха от дъното на каруцата.
Докато Никола подписваше сметката за товаренето единият от тях пожела да научи с прямотата на Ил-Риенски търговец:
— Какво сте напъхали тук, тухли ли?
— Почти, — отвърна Никола и не излъга. Малки много скъпи тухлички. Добави, не толкова в тон с истината — Всъщност, това са скулптури, бюстове и малки пластики.
Това бе някаква пълна глупост за хора, които разтоварваха стоки от Парсия и Букарин и те не проявиха по-нататъшен интерес към съдържанието на сандъка.
— По-добре тръгвай, — каза Никола на Кюзар — Обратният път е дълъг, а ти си толкова ужасно стар.
— Ти и проклетата ти уста, — каза Кюзар и го потупа по главата — Кажи на милейди да се пази.
— Ще й кажа, — отвърна Никола, докато възрастният мъж се качваше обратно в каруцата и вдигаше юздите.
Поне се надявам да имам тази възможност.
След като сандъкът вече беше натоварен и на хамалите беше раздаден бакшиш, Никола можеше да се качи на кораба и да подири уюта на каютата първа класа, която си беше запазил. Наместо това, той се качи по стъпалата до най-горната част на доковете и седна на една от каменните пейки.
Беше много късно и малцина се бяха осмелили да излязат да подишат мразовития въздух. Суматохата на товарените в последната минута стоки и настаняващите се на кораба пътници се развиваше изцяло долу на ниските докове и този широк проход изглеждаше напълно безлюден. Стотици лампи все още светеха в големите хотели и увеселителните заведения от другата страна, но бяха твърде далеч. Знаеше, че Мадлин е получила бележката му. След като бе избягал от хирургията на Брил, беше отишъл до Колдкорт, за да даде на Сарасате наставления да очаква Арисилд и Ишам. Имаше още купища телеграми, които трябваше да изпрати, предупреждения и инструкции към различните части от организацията си. Сарасате бе докладвал, че Мадлин се появила малко преди това, за да събере част от нещата си и му казала, че Никола скоро щял да дойде тук с още напътствия. Не казала къде отива.