Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Мога да си представя. — изрече с раздразнение Фалие.
От тона му Никола разбра, че Монтес вече е поискал от него да му помогне да се измъкне от обвиненията на Ронсард. Но ако имаше правилна представа за намеренията на Фалие, нямаше това да е проблемът. Каза:
— Значи няма да имаш нищо против да ми помогнеш да поставя Монтес в такова положение, че да не може да ти навреди.
Фалие се поизправи, колкото да изсумти тихо и каза:
— Ако ставаше въпрос само за даване на показания…
— Не, мисля, че и двамата го знаем. — Никола се усмихна. — Говоря да се отнеме на Монтес възможността да действа срещу когото и да било повече — завинаги.
Фалие го изгледа замислено и кимна.
— Тогава мисля, че можем да поговорим насаме.
Със съдействието на Рейнар, Никола получи разрешение да посети хирургията на Доктор Брил, за да види как се възстановяват Крак и Ишам. Знаеше, че разрешението е дошло от Ронсард. Смяташе, че Кралицата не би имала нищо против той да скита където си пожелае, а Капитан Жияр, макар да беше труднопредвидим, също нямаше нищо против него. Ронсард беше онзи, който смяташе, че Никола се нуждае от надзор.
Транспортираха го в една от дворцовите карети и го доставиха пред вратата на хирургията на Доктор Брил. На доктора явно не се понравиха облечените в ливреи Кралски Гвардейци, които заеха пост на стъпалата му, но поведе Никола нагоре, където бяха настанени пациентите му.
Никола се видя първо с Ишам, който седеше в леглото си, но не можеше да говори дълго без да се умори. Той увери стареца, че всички са в безопасност и му каза, че Арисилд иска да го види колкото се може по-скоро. Но когато понечи да си тръгне, Ишам го повика обратно с категоричен жест и каза:
— За Мадел…
Никола поклати рязко глава.
— Не искам да…
— Тя не беше старица, — продължи Ишам без да обръща внимание, че го е прекъснал. — Тя беше магьосница от онези времена, когато магьосниците са били воини. Правела е всичко, от изцеление на мор до пълзене през границата през бойното поле на Бисра, за да убива техните жреци-магьосници. Тя беше много стара и знаеше, че скоро ще умре и избра да умре в битка. Не ме гледай с такова съмнение. Когато доживееш до моите години, ще разбереш, че ти казвам истината.
— Добре, добре, — отвърна успокоително Никола. Устните на Ишам отново бяха посивели. — Вярвам ти.
— Изобщо не ми вярваш, — каза упорито Ишам, но позволи за го положат отново в леглото. — Но ще ми повярваш, някога.
Никола влезе в съседната стая, за да види Крак, който го посрещна с нетърпелива жажда за информация. Никола прекара при него повече време, отколкото беше възнамерявал като му разказа какво се беше случило в пещерите и как бяха победили Макоб.
Не спомена пред Крак нищо за това къде се намираше Мадлин в момента, но Крак не се остави да го излъжат. Каза:
— Тя идва тук.
— Така ли?
Никола направи опит да прояви умерен интерес, но знаеше, че не може да излъже оръженосеца.
— Докторите не знаят — тя се покатери през прозореца. И Ишам не знае, защото спеше и тя не искаше да го буди.
Никола се предаде.
— Какво каза? — попита остро.
— Разни работи. — отговори Крак. Можеше да звучи уклончиво, само че Крак никога не се държеше така.
— ядосана ти е.
Никола твърдо запрати тази мисъл надалеч. Имаше да свърши прекалено много работи и щеше да разбере дали е получила бележката му, когато се прибереше в Колдкорт.
— Това сега няма значение, — каза — Говорих с Инспектор Ронсард да работиш при него, докато ме няма. — Той му обясни.
Крак не одобри идеята и изрази неудоволствието си шумно. Никола каза търпеливо:
— Само докато се върна, тогава ще решиш дали искаш да останеш при Инспектора или да се върнеш при мен. Ще си получаваш обаче нормалното заплащане от мен. Сарасате ще има тази грижа.
— Не е за парите, — изръмжа Крак — Ами Монтес?
Никола погледна към вратата на стаята, за да е сигурен, че Брил не може да го чуе.
— Монтес повече няма да създава неприятности.
— Вярно? — Крак се обнадежди.
— Да.
— Тогава ще помисля.
И това бе последното, което изкопчи от Крак. Никола излезе и отиде в кабинета за консултации, където Доктор Брил седеше зад бюрото си по риза и пишеше нещо. Когато Никола влезе в стаята, лекарят се изправи и облече сакото си.
— Видяхте ли се и с двамата? — попита.
— Да.
Никола се поколеба. Беше донесъл пари, за да се разплати с Брил за услугите му, но в светлината на молбата, която смяташе да му отправи, щеше да възникне неловкото усещане за подкуп, а знаеше, че лекарят няма да реагира положително.
— Моля ви, направете така, че да не се нуждаят от нищо и изпратете сметката в Колдкорт. Аз няма да съм там, но икономът ми е инструктиран да урежда плащанията.