Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Монтес присви очи.
— Значи знаеш за Фалие.
— Вече знам всичко.
— Не съвсем всичко.
— Фалие ти е казал също, че днес съм бил при него, за да го помоля да ми помогне да обезвредя пазителите на тази къща, за да мога за вляза тази нощ.
Усмивката угасна на устните на Конта. Не направи опит да отрече обвиненията.
— Но все пак дойде. Защо? Какво изобщо се надяваш да постигнеш?
— Това беше единственият начин.
Монтес беше забелязал, че има нещо не съвсем нормално в гласа на госта и че погледът на тъмните му очи е плосък.
— Колко разочароващо, — провлачи Монтес, след като стигна до погрешно заключение. — Надявах се да не си луд.
— Малко безвкусно, нали? — съгласи се Никола, като го наблюдаваше със странна напрегнатост. — Да свършиш така. Има едно единствено нещо, което искам да те попитам.
— Да?
— Ти си разбрал, че Едуар ти казва истината. Сферите никога не са работили за никого; те е трябвало да бъдат владени от магьосник или някой с поне мъничък магически талант.
Монтес се поколеба, но признанието на такова нещо пред един вече мъртъв човек, нямаше да му навреди.
— Разбрах го, след като убих жената.
Никола кимна удовлетворено на себе си.
— Доволен съм, че го каза.
Монтес се усмихна и вдигна озадачено вежди.
— Ти май не смяташ, че ще те застрелям, а?
— Не, знам, че ще го направиш, — изрече тихо Никола — Разчитам на това.
И двамата чуха трясъка и виковете на изненада, когато вратата на долния етаж се отвори рязко. Монтес извърна неволно глава към звука и Никола се хвърли към него в отчаян опит да сграбчи пистолета. Монтес залитна назад, докато в това време по стълбите се чуваха стъпки, и стреля.
В стаята влязоха първо двама яки полицаи от Префектурата, но Инспектор Ронсард бе точно зад тях.
Ронсард застана на вратата, зачервен и задъхан от тичането по стъпалата. Двамата полицаи бяха уловили Монтес и му бяха отнели пистолета. Видът на тялото върху килима пред камината извади Инспектора от временното му вцепенение и той отиде при него. Коленичи, опипа пулса и сънната артерия, след което отдръпна ръката си, сякаш я беше опарил. Ронсард се вгледа напрегнато в лицето на трупа, след което се изправи бавно и се обърна към Монтес.
Погледите им се срещнаха. Обърканото изражение на Монтес се смени с ярост. Изрече дрезгаво:
— Копеле.
Единият от полицаите докладва:
— Когато влязохме, той стоеше над него с пистолета в ръка и гледаше надолу към него, сър.
— Да, кимна Ронсард — Сигурен съм, че е било така.
На вратата се появи Доктор Хал, а след него още полицаи. Когато схвана сцената, Хал изруга и мина покрай Ронсард, за да стигне до тялото. Коленичи и отвори медицинската си чанта, след което погледна лицето на трупа и замръзна.
Полицаите на вратата направиха път на Лорд Албие, следван от секретаря си Виярн и Капитан Дефанс. Албие обхвана ситуацията с един бърз поглед и нареди на Дефанс да обгради къщата и да арестува всички слуги.
Хал се изправи и се обърна озадачено към Ронсард.
— Това не е… Този човек е мъртъв от…
Ронсард каза:
— Да? — и загледа Хал много втренчено.
След известна пауза Хал се изкашля и довърши:
— Няколко минути.
Той вдигна чантата си и се оттегли в ъгъла, за да събере мислите си.
Албие чак сега влезе в стаята и погледна мрачно към Ронсард.
— Е, когато си прав, прав си. — призна хрипливо.
Ронсард изкриви устни.
— И обратното. — измърмори нечуто.
Монтес беше успял да се съвземе. Каза:
— Този човек ме нападна…
— Той не е въоръжен, — прекъсна го Ронсард.
Не беше си дал труда да претърси тялото, но беше абсолютно убеден в този факт.
Албие кимна на Виярн, който отиде и започна да претърсва джобовете на трупа.
— Няма да се измъкнете с някое лесно обяснение, сър, — казваше тъкмо Албие на Монтес с известно задоволство. — Не е било кражба с взлом. Ранна вечер е, лампите са запалени, слугите ви са навсякъде. Сигурно сам сте поканил вътре този човек.
Монтес едва не оголи зъби от ярост.
— Той влезе без знанието ми, с помощта на магия.
Албие изви скептично вежди.
— Ако е бил магьосник, как така ви е оставил да го застреляте? Между другото, Инспектор Ронсард имаше информация, че тази вечер ще имате разговор с човек, когото възнамерявате да убиете.
— Сигурен съм, че я е имал. — Монтес премести ледения си поглед върху Ронсард и изрече с презрение: