Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Повикай конкубинките ми.
Влязоха две жени, облечени пищно. Едната беше висока, стройна и русокоса, с леко дръпнати нефритенозелени очи, деликатно уголемени от грима. Другата, загърната в ефирна алена роба, имаше тъмна кожа и закръглена фигура. Макар и от различен тип, и двете притежаваха красота, която задържаше мъжките очи, и пристъпваха напред със ситни стъпки като момичетата, обучавани от детство да доставят наслада. И двете се поклониха изящно пред подиума, показвайки щедро стройни крака под късите роби и пищна гръд под широките ризи. Макар такива жени да се избираха между най-красивите в империята, санът и на двете не надвишаваше този на най-низшия слуга. Всички събрани в залата затихнаха от любопитство да видят какво ще поиска господарят от двете си куртизанки.
Двете жени паднаха на колене и опряха чела в пода.
— Погледнете ме — заповяда Тасайо.
Уплашени, но покорни във всичко, двете млади жени се подчиниха.
Новият господар на Минванаби ги изгледа безстрастно.
— Инкарна — обърна се към тъмнокожата. — Децата ти наблизо ли са?
Инкарна кимна и пребледня от страх. Беше родила две незаконни деца на своя господар, но издигането му в сан можеше да се окаже лошо за тях. Не беше необичайно мъж, стигнал до мантията на Управляващ господар, да убие такива деца, за да предотврати всякакви претенции към фамилията.
— Доведи ги — заповяда Тасайо.
В бадемовите очи на Инкарна замъждука светлина, навярно от бликнали сълзи. Въпреки това тя скочи и бързо излезе. Погледът на Тасайо се измести към русата жена, останала на колене пред подиума.
— Санджана, казала си на моя Първи съветник, че си с дете?
Санджана — беше стиснала длани — потрепери.
— Да, господарю.
Тасайо не каза нищо. Лицето и държането му не се промениха дори когато Инкарна се върна. Водеше за ръка малко момче с кестенявата коса на Тасайо и лицето на майка си; макар да не плачеше, личеше, че нервността на майка му го плаши. Конкубинката носеше на ръце второ дете, момиченце. Твърде малко, за да разбира какво става, то беше лапнало пръстите си и оглеждаше със светлокехлибарените си очи събраните в залата хора.
Тасайо огледа децата, както човек оглежда стока за дефекти. После, почти разсеяно, махна на Боен водач Ириланди, посочи Санджана и каза:
— Изведи тази жена. Искам да видя смъртта й.
Санджана притисна юмрук до устата си. Великолепните й нефритени очи се изпълниха със сълзи на ужас и самообладанието й измени. Неспособна да стане, тя остана разтреперана на колене. Двама воини я хванаха под мишниците. Задавените й хлипове отекнаха в стихналата зала, докато мъжете я повлякоха навън.
Останала сама пред подиума, Инкарна трепереше. Тасайо я изгледа без жалост или нежност и рече:
— Взимам тази жена за моя съпруга и обявявам тези деца… как се казват?
Инкарна примига, след което прошепна:
— Дасари и Илани, господарю.
— Дасари е мой наследник. — Гласът на Тасайо прокънтя над събраното множество и отекна от сводестия таван. — Илани е моята първа дъщеря.
Тишината се наруши от шумолене, щом всички в залата се поклониха на новата Господарка на Минванаби. Тасайо нареди на Инкомо:
— Слугите да приготвят удобни покои за Господарката на Минванаби и нейните деца. — На Инкарна каза: — Жено, оттегли се в покоите си и чакай да те повикам. Утре ще бъдат пратени учители за децата. Искам да започнат да учат задълженията си към своята фамилия. Дасари един ден ще управлява този дом.
Бившата конкубинка се поклони, все още изтръпнала от страх. Не изпита никаква радост от внезапното си издигане в сан, а бързо излезе със сина и дъщеричката си пред погледите на стотиците непознати.
Тасайо се обърна към своите гости, близки и васали:
— Сватбената церемония ще бъде утре. Всички сте добре дошли на пиршеството.
При тези думи Инкомо замръзна. Една сватбена церемония изискваше грижливо обмисляне, за да гарантира благоприятни поличби. Разчетът на времето, храната, ритуалната брачна колиба — всичко изискваше благословията на жреците и педантично съобразяване с традицията. Бракосъчетанието на Велики господари рядко ставаше набързо, за да не се пропуснат детайли и лош късмет да споходи новата двойка и да се пренесе на следващото поколение.
Но Тасайо бе решил категорично. Опря сребристата стомана на родовия меч на рамото си и заповяда: