Слуга на Империята

Мара не каза нищо. Усилващите се сенки я потискаха. Останалите сведения на Аракаси включваха интригуващи дребни детайли, няколко от които щяха да заинтересуват Джикан. Но тревогата й осуети играта на умове, която обикновено я забавляваше с шпионина й, и тя го отпрати, поръча да й донесат писалището и написа писмо до Текума с пожелания за скорошно оздравяване.

Слънцето вече бе надвиснало ниско над ливадите. Горещината бе намаляла и Мара се поразходи в градината, заслушана в ромона на водата и в шумоленето на птиците в дърветата. Кръгът на Играта, довел новия Военачалник на власт, се беше оказал изключително горчив и кървав. Нови стратегии щяха да се развият и нови планове да се съставят, защото макар и печеливши, и губещи да се оттегляха в именията си, кроежите щяха да продължат с неотслабваща сила.

Тасайо беше много по-опасен от Десио, но съдбата го бе поставила в много по-гибелна ситуация от предшественика му. Поражението му в Цубар беше отслабило ресурсите му и му беше спечелило непредсказуем — и потенциално смъртоносен — съперник в лицето на новия Военачалник. Тасайо засега щеше да е принуден да действа по-предпазливо, за да не разтегли силите си и враговете му да се възползват от уязвимите му места.

Мнозина от старата гвардия бяха загинали и изникваха нови сили. Въпреки спорната й роля в провала на мирните преговори с краля на Мидкемия партията на Синьото колело — особено членовете на клана Канацаваи и най-вече домът Шинцаваи — беше излязла от конфликта изненадващо непострадала. Членовете й все още се радваха на уважението на императора и дори печелеха влияние.

Докато претегляше наум възможностите, свързани със следващия вероятен обрат в политиката, весел детски вик й подсказа, че Кевин и Аяки са се върнали от разходката си. Дивите птици се бяха върнали на северните езера за горещия сезон и Кевин се бе съгласил да заведе момчето на лов, за да изпробва нарастващите му умения с лъка. Мара хранеше слаба надежда за успех предвид младостта на момчето.

Но противно на всичките й очаквания синът й и любовникът й нахлуха в градината, понесли две големи птици.

— Мамо! — извика Аяки. — Виж! Аз ги убих!

Кевин се ухили отгоре на малкия ловец, а Мара бе залята от вълна на любов и гордост. Варваринът й все още не се беше съвзел напълно от мрачните настроения, започнали с новината за осуетените мирни преговори. Въпреки мълчанието му по темата Мара знаеше, че робството гнети Кевин, колкото и дълбока да е обичта му към нея и Аяки.

Но не можеше да позволи тревогите да помрачат възбудата на сина й от първото му мъжко постижение и се престори на силно впечатлена.

— Ти? Сериозно?

Кевин се усмихна.

— Да, той. Аяки е роден стрелец. Уби ги и двете тия… както ги наричате тези сини гъски.

Аяки сбръчка носле.