Дори насън не виждаме покой
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дори насън не виждаме покой». Краткое содержание книги:
— Да предположим, че е така — рече върлината. — И кои са тези, които ни следят?
— От вас твърде много се интересува един човек на име Павор Суман.
— Какво? — попита върлината. — За санитарния инспектор ли става дума?
— Той не е санитарен инспектор. И всъщност това е всичко, което исках да ви кажа.
Виктор стана, но върлината не се и помръдна.
— Да предположим, че е така — повтори той. — А вие откъде знаете всичко това?
— Важно ли е?
Известно време върлината размишлява.
— Да предположим, че не е важно — рече той.
— Проверката си е ваша работа — каза Виктор. — Аз повече нищо не знам. Довиждане.
— Къде се разбързахте изведнъж, почакайте малко — помоли го върлината. Той се пресегна към тоалетното шкафче и извади бутилка и чаша. — Толкова настоявахте да влезете, а сега изведнъж ще си тръгвате… Имате ли нещо против, ако пием от една чаша?
— Зависи какво — отвърна Виктор и отново седна.
— Шотландско е — каза върлината. — Да ви налея ли?
— Оригинално шотландско, така ли?
— Истински скоч. Дръжте.
Той се пресегна да подаде чашата на Виктор.
— Добре си живеят някои хора — рече Виктор и пийна.
— Къде можем да се сравняваме с писателите — каза върлината и също отпи. — Защо не разкажете всичко по-ясно…
— Няма смисъл да настоявате — рече Виктор. — На вас ви плащат за това. Аз ви казах името, адреса сам го знаете, така че залавяйте се за работа. Още повече че наистина нищо не знам. Освен… — Виктор се позамисли и се престори, че изведнъж се е сетил за нещо. Върлината тутакси се хвана на въдицата.
— Освен какво? — каза той. — А? Освен?…
— Знам, че е отвлякъл един мокрец и че е действувал заедно с градските легионери. Как беше онзи там… Фламента… Ювента…
— Фламин Ювента — подсказа му върлината.
— Точно така. С него.
— Това за мокреца сигурно ли е? — попита върлината.
— Да. Аз се опитах да попреча и господин санитарният инспектор ме тресна с бокс по главата. А после, докато се въргалях на тротоара, те го отмъкнаха с една кола.
— Така, така — рече върлината. — Значи е бил Суман… Виж ти, браво на вас, Банев! Искате ли още уиски?
— Искам — каза Виктор.
Каквото и да говореше, колкото и да се напрягаше, както и да се настройваше, всичко това му беше противно. Е, нищо, помисли си. Слава богу, че поне за доносник не ставам. Никакво удоволствие не изпитвам, макар че сега ще започнат да се ядат един друг. Голем беше прав: не биваше да се забърквам в тази работа… Или пък Голем е по-хитър, отколкото си мисля?
— Моля — каза върлината и му подаде пълна чаша.
Девета глава
— Колко е часът? — сънено попита Диана.
Виктор старателно свали със самобръсначката една ивица от сапунената пяна на лявата си буза, погледна се в огледалото и после каза:
— Спи, спи, малката, кърти си. Рано е.
— Така си е — рече Диана. Диванът изскърца. — Девет часът. А ти какво правиш там?
— Бръсна се — отвърна Виктор и свали още една ивица от сапунената пяна. — Изведнъж ми се прииска да се обръсна. Хайде, рекох си, да се обръсна.
— Ама че побъркан — каза Диана начумерено. — Снощи трябваше да се обръснеш. Цялата си ме изподрал със своята четина. Кактус такъв.
Той видя в огледалото как тя с кръшни стъпки отиде до креслото, покатери се на него и го загледа. Виктор й намигна. Тя пак беше друга — от нежна по-нежна, от кротка по-кротка, от ласкава по-ласкава, сгуши се като сита котка, грижливо гледана, загладена, блага и милостива — съвсем различна от онази, която снощи нахълта в стаята му.
— Днес приличаш на котка — съобщи й той откритието си. — И даже не на котка, а на котенце, на мъничко сладко котенце… Защо се усмихваш?
— Не на тебе. Просто, кой знае защо, си спомних нещо…
Тя се прозя и сладко се протегна. Беше се напъхала в пижамата на Виктор и от безформената купчина коприна в креслото надничаха само прекрасното й лице и тънките й ръце. Сякаш се подаваха от вълни. Виктор започна да се бръсне по-припряно.
— Не бързай толкова — каза тя. — Ще се порежеш. И без това вече е време да тръгвам.
— Нали затова бързам — възрази Виктор.