Дори насън не виждаме покой
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дори насън не виждаме покой». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Виктор. — Значи е генерал Пферд. Аха — рече той. — И онзи млад мъж с дипломатическото куфарче… Ето каква била работата! Значи това вашето е просто военна лаборатория. Ясно… А Павор, значи, не е военен. Излиза, че е от друго ведомство. Или може би не е наш шпионин, а чуждестранен?
— Не дай си боже! — с ужас рече Голем. — Само това ни липсваше…
— Така-а… А той знае ли кой е младият мъж с куфарчето?
— Мисля, че знае — каза Голем.
— А онзи мъж знае ли какъв е Павор?
— Струва ми се, не — каза Голем.
— Нищо не сте му казали, така ли?
— Че това да не е моя работа?
— И на генерал Пферд ли не сте казали?
— И през ум не ми е минало даже.
— Не е справедливо — рече Виктор. — Трябва да му кажете.
— Вижте какво, Виктор — каза Голем. — Позволих ви да дрънкате на тази тема само защото се надявах, че ще се изплашите и няма да си пъхате носа в чужди работи. Вас това изобщо не ви засяга. И без това вече сте в черния списък, могат да ви смачкат и дори няма да успеете да гъкнете.
— Никак не е трудно някой да ме изплаши — въздъхна Виктор. — Още от детството си съм наплашен. И все пак никак не мога да проумея какво искат всички тия от мокриците?
— Кои „тия“? — уморено попита Голем.
— Ами Павор. Пферд. Онзи мъж с куфарчето. Всички тия настръхнали крокодили.
— Боже мой — каза Голем. — Ами че какво могат да искат в наше време крокодилите от умните и талантливите хора? А пък аз не мога да разбера вие какво искате от тях. Защо се бъркате в цялата тази работа? Не ви ли стигат собствените ви неприятности? Не ви ли стига господин Президента?
— Стига ми, разбира се — съгласи се Виктор. — Не само ми стига, ами чак до гуша ми дойде.
— Ето, виждате ли. Чудесно. Идете в санаториума, вземете със себе си един топ хартия… искате ли да ви подаря пишеща машина?
— Аз пиша по стария начин — каза Виктор. — Като Хемингуей.
— Много добре. Ще ви подаря парченце молив. Работете, любете се с Диана. Ако искате, мога да ви измисля и сюжет? Да не би пък вдъхновението ви вече да се е изчерпало?
— Сюжетите се раждат от темите — важно отвърна Виктор. — Аз изучавам живота.
— Че кой ви пречи — каза Голем. — Ами изучавайте живота колкото си щете. Само не се намесвайте в процесите.
— Това не е възможно — възрази Виктор. — Приборът неизбежно влияе върху чистотата на опита. Забравихте ли физиката? Та нали ние наблюдаваме света не такъв, какъвто е сам по себе си, а света плюс въздействието на наблюдателя.
— Веднъж вече ви халосаха с бокс по главата, а следващия път може просто да ви застрелят като куче.
— Хайде де — каза Виктор. — Първо на първо, може пък изобщо да не е било бокс, ами тухла. И второ, нали, ако рекат, навсякъде може да ме халосат по главата? Всеки миг може да ми се случи нещо и тогава какво да правя — да не излизам от стаята ли?
Голем прехапа долната си устна. Имаше жълти конски зъби.
— Вижте какво, прибере — рече той. — Тогава се намесихте в опита съвсем случайно и незабавно ви треснаха по тиквата. Ако сега се набъркате съзнателно…
— В никакъв опит не съм се намесвал — каза Виктор. — Излязох от Лола и си вървях спокойно, когато изведнъж видях…
— Идиот — рече Голем. — Вървял си спокойно и видял. Трябвало е да минете на другата страна на улицата, заплес такъв, без грам мозък в главата си.
— Че за какъв дявол ще минавам на другата страна?
— Ами за такъв дявол, защото един ваш добър познат се е занимавал с изпълнението на преките си задължения, а вие сте се заврели там с рогата напред като овен.
Виктор се изправи в креслото.
— Този пък добър познат откъде се взе? Там нямаше никакви познати.
— Вашият познат се е явил навреме отзад с бокса. Имате ли познати, които се разхождат с бокс?
Виктор изпи на един дъх коняка си. Пред очите му поразително ясно изплува Павор с почервенелия от хремата нос, който изважда от джоба си кърпа и боксът издрънчава на пода — тежък, матовосив и добре прилягащ на ръката.
— Я оставете тази работа — рече Виктор и се закашля. — Това са врели-некипели. Не може Павор…
— Не съм споменавал никакви имена — възрази Голем.
Виктор сложи ръне на масата и загледа свитите си юмруци.
— А какво общо има всичко това с неговите задължения? — попита той.