Черната вдовица [bg]

— Не си ли си мислил, че всичко това може да е сложен заговор на Узи, за да остане още малко на шефския си пост? — попита тя.

— Мислил съм.

— И какво?

— Той се кълне, че целият този план е по идея на Пол Русо.

Със скептично изражение Киара разбърка маслото и сиренето в ризотото. След това сипа ориза в две чинии и към всяка добави и парче осо буко по милански.

— Сложи ми още сос — каза Габриел. — Обичам соса.

— Това не е яхния, скъпи.

Той откъсна коричката на хляба и отопи дъното на касеролата.

— Ядеш като селянин — пошегува се Киара.

— Аз съм от стар селски род.

— Ти ли? Ти си абсолютен буржоа.

Киара намали осветлението и седна на малката маса със свещи в кухнята.

— Защо си сложила свещи? — попита Габриел.

— Защото случаят е специален.

— Да, последната ми реставрация…

— Поне за известно време, предполагам. Но винаги можеш да реставрираш картини, след като се пенсионираш като шеф.

— Ще съм прекалено стар да държа четка.

Габриел набучи с вилицата си телешкото и то падна от дебелата кост. Приготви внимателно първата си хапка — равни количества месо и ризото, полети с ароматния гъст сос, и я поднесе с благоговение към устата си.

— Е, как е?

— Ще ти кажа, като дойда в съзнание.

Светлината от свещите танцуваше в очите на Киара. Те бяха с цвят на карамел, посипани със златни точици, комбинация, която Габриел никога не бе успявал да пресътвори върху платно. Приготви се за нова хапка от ризото и телешко, но вниманието му привлече картината по телевизията. В няколко парижки предградия бяха избухнали бунтове след арести на мъже, обвинени в тероризъм, никой от които нямаше пряка връзка с нападението на Центъра „Вайнберг“.

— ИДИЛ сигурно се наслаждават — отбеляза Габриел.

— На бунтовете ли?

— На мен не ми приличат на бунтове. Изглеждат като…

— Какво, скъпи?

— Интифада.

Киара изключи телевизора и увеличи звука на бебешкия монитор. Той бе направен от технологичното звено на Службата и предаваше сложно криптирани сигнали, за да не може враговете на Израел да подслушват личния живот на главния шпионин на страната. Засега по него се излъчваше само тихо бръждене.

— И какво смяташ да правиш? — попита тя.

— Смятам да изям докрай тази вкуснотия. А след това да изтопя с хляб и последната капка сос.

— Говорех за Париж.

— Очевидно имаме два избора.