Черната вдовица [bg]

— Склонен съм да го направя — отговори благоразумно Габриел.

Киара тъжно поклати глава.

— Какво толкова казах? — изгледа я той.

— Би направил всичко, за да избегнеш оглавяването на Службата, нали?

— Не всичко.

— Ръководенето на операция не е точно работа за един ден.

— Нито ръководенето на Службата.

— Но Службата е в Тел Авив, а операцията е в Париж.

— Париж е на четири часа със самолет.

— Четири и половина — поправи го тя.

— Освен това — продължи Габриел, — само защото операцията започва в Париж, не означава, че ще приключи там.

— А къде ще приключи?

Той наклони глава наляво.

— В апартамента на госпожа Либерман ли?

— Сирия.

— Бил ли си някога там?

— Само в Мадждал Шамс.

— Това не се брои.

Мадждал Шамс беше друзки град на Голанските възвишения. По северния му край имаше ограда с бодлива тел, а зад нея беше Сирия. „Джабхат ан Нусра“, поделение на Ал Кайда, контролираше територията по границата, а на два часа път с кола на североизток бяха ИДИЛ и халифатът. Габриел се чудеше как ли би се чувствал американският президент, ако ИДИЛ бяха на два часа от Индиана.

— Мислех си — въздъхна Киара, — че ще стоим настрани от сирийската гражданска война. Въобразявах си, че просто ще наблюдаваме и няма да правим нищо, докато враговете ни не се избият помежду си.

— Следващият шеф на Службата смята, че такава политика би била неразумна в дългосрочен план.

— Нима?

— Чувала ли си някога за човек на име Арнълд Тойнби?

— Имам магистърска степен по история. Тойнби е британски историк и икономист, един от гигантите на своето време.

— Та този Тойнби — продължи Габриел — е смятал, че в света има две важни точки, които влияят на събитията далеч отвъд своите граници. Едната е басейнът на реките Амударя и Сърдаря в съвременните Пакистан и Афганистан, или Аф-Пак, както нашите приятели американците обичат да казват.

— А другата?

Габриел пак посочи с глава наляво.

— Надявахме се проблемите на Сирия да си останат там, ала се боя, че надеждата не е приемлива стратегия. Особено когато става въпрос за националната сигурност. Докато стояхме със скръстени ръце, ИДИЛ създаде сложна терористична мрежа, способна да удари в сърцето на Запада. Вероятно тя се ръководи от човек, който се нарича Саладин. А може и да е някой друг… И в двата случая обаче смятам да съсипя тази мрежа, като се надявам това да стане, преди да ударят отново.

Киара понечи да отговори, но бе прекъсната от детски плач. Беше Ирене. Нейният рев на два тона му приличаше на звука от френска сирена в дъждовна парижка нощ. Той се надигна, но Киара вече бе скочила на крака.

— Довърши си вечерята — каза тя. — Чувала съм, че храната в Париж е ужасна.

След това Габриел долови гласа ѝ през монитора — редеше успокоителни думи на италиански, а детето вече не плачеше. Щом остана сам, той пусна пак телевизора. И довърши вечерята си, докато на четири часа и половина път със самолет на северозапад Париж гореше.