Третата порта [bg]

— Ако искаш вярвай, но бриджът се превърна в традиция по време на разкопките на Портър Стоун — обясни Ръш. — Играта му през свободното време се окуражава. Стоун смята, че бриджът освобождава човешкото съзнание от всекидневния стрес, помага да се преодолее фиксирането върху изолацията и откъсването от любимите хора, като в същото време поддържа ума остър и бистър.

— Колко души са тук?

— Не си спомням точно. Мисля, около сто и петдесет.

Те се спряха пред нещо, което приличаше наполовина на магазин, наполовина на столова.

— Искаш ли да хапнеш нещо, преди да те заведа до твоята стая? — попита Ръш.

— Не, не съм гладен — поклати глава Лоугън.

— Нека все пак ти взема нещо. Просто за всеки случай — настоя Ръш и се шмугна вътре.

Лоугън остана в коридора, но наблюдаваше какво става вътре. В столовата имаше поне десетина души, които вечеряха. Хората вътре бяха забележително разнородни — учени в бели престилки седяха до корави общи работници в изцапани с кал и машинно масло гащеризони.

Ръш излезе с хартиен плик в ръка.

— Сандвич с шунка, маруля и домат, ябълка и кутийка студен чай. Ако случайно ти се дояде нещо през нощта.

Той го поведе по алеята покрай столовата, която завиваше към жилищен район. Тук бърборенето беше по-високо: разговори, смехове, откъслеци от музика, носеща се от цифрови плейъри, реплики от филми, които се гледаха на лаптопи или плазмени телевизори.

Ръш спря пред затворена врата, на която се виждаше табелка с номер 032.

— Това е за теб — каза той и покани Лоугън да влезе. Стаята беше спартански обзаведена, но спретната — легло, бюро, два стола, килер, шкаф с чекмеджета до стената. — След няколко минути ще ти донесат багажа — добави Ръш. — Утре сутринта ще бъдеш официално включен в екипа и ще започнем с ориентирането. Но стига толкова за днес, сигурно си уморен.