Конан наемника [bg]

— Новият наемник на Елкуина — поясни Илма. — Най-обикновен разбойник, от него не зависи нищо.

Демонът го погледна с такава ужасна усмивка, че за момент дори жестокият магьосник се изплаши, после посочи кимериеца с острия си пръст.

— Виждам около него аурата на съдбата.

Илма се взря, но не можа да види нищо и вдигна рамене.

— Мнозина родени с този знак умират преди да имат възможност да го изпълнят.

В образа, който плуваше пред очите им, Рерин вдигна глава, сякаш гледаше право в тях, посочи го с пръст и чернокосият грабна едно копие и го хвърли. Оръжието сякаш се издигаше право срещу Илма, после зрителният ъгъл се измести и картината с двамата мъже се изгуби.

Илма се усмихна студено.

— Глупавият Рерин се научи да следи моите помощнички.

— Ще ги хванем — увери го демонът. — И кралицата, и магьосника, и боеца.

— Магьосника трябва да убиеш — каза Илма. — Боецът… — той махна пренебрежително с ръка, — с него можеш да правиш каквото искаш. Но кралицата е за мен. Умът й, разбира се, може леко да бъде увреден от онова, което ще преживее, но моят крал се интересува главно от нейното тяло, от нейното родословие, от способността й да ражда здрави наследници.

— Никое от тези неща няма да бъде увредено — обеща демонът. — Но ще трябва доста време. Щом я уловя, ще се свържа с теб чрез спиритически транс, а ти ще дойдеш пак тук и ще извършиш същите тези неща, които направи днес. Тогава ще ти я предам съгласно споразумението помежду ни.

— Тъй да бъде — съгласи се Илма и махна с ръка. Пламъците изгаснаха и магьосникът отново се намери в каменната колиба, взрян в студената пепел на изгасналия огън. Отвън грачеха двете свраки.