Конан наемника [bg]

В стената имаше тесен проход и магьосникът влезе през него. Върхът на могилата беше празен с изключение на една колиба, прилична на пчелен кошер, направена от грубо струпани камъни. Илма заповяда на помощничките си да пазят и се мушна през ниския вход в колибата. Вътре беше тъмно и миришеше на влага. Магьосникът бързо запали огън със снопа съчки, които беше събрал по пътя. Светлината на разгорелия се огън разкри празна конусообразна стая със стени от неодялан камък и под от утъпкана пръст.

Илма хвърли в огъня малки предмети от торбичката си: кости, пера, изсушени съсиреци кръв и някакви растения, събрани от изсушената степ. Помещението бързо се изпълни с гъст многоцветен пушек, защото на върха нямаше никакъв отдушник. Илма вдиша дълбоко пушека, залюля се напред-назад и започна да напява и от време на време да разбърква огъня с тоягата си, като разтърсваше в монотонен ритъм кратунена дрънкулка. Колибата и пушекът изчезнаха и той влезе в света на духовете.

Илма никога не беше сигурен в кое място на този свят ще попадне. Светът на духовете не беше като света на хората, където нещата бяха постоянни. Той беше влизал много пъти в света на духовете през същата тази врата и никога не беше попадал два пъти на едно и също място. Този път се намери седнал по средата на безкрайна равнина, в полумрак, а на небето вече се показваха звезди, различни от онези, които се виждаха от света на хората. В далечината съзря очертанията на големи планини, които като че ли едва забележимо, но застрашително се движеха. Илма продължи да дрънка и да напява. Пламъците на огъня бяха още пред него, но от съчките и от пушека нямаше и следа.

От време на време край него минаваха странни същества със съсухрени отвратителни тела. Големи светещи очи и дълги зъби блестяха в оскъдната светлина, протягаха се ръце с дълги пръсти с много стави, завършващи с остри нокти. В очите на съществата гореше жажда за кръв, но никое от тях не смееше да прекрачи кръга от светлината, хвърляна от пламъците. После се появи едно по-голямо същество и останалите се махнаха.

Съществото, приближило до магьосника Илма сред тъмнеещата равнина в света на духовете, беше ужасно, с подпухнало тяло и злобно лице като на крастава жаба, ако лицето на краставата жаба може да има някакво изражение и злоба. Израстъци като брадавици покриваха прокажена кожа, увиснала надиплена около отвратителното му тяло. То клекна пред магьосника и зачака с изражение, изпълнено с надежда.

— Какво искаш? — запита то със съскащ глас. Езикът, който говореше, можеха да разбират единствено магьосникът и демоните.

— Имам враг — отговори Илма. — И освен това моят крал желае да има една жена. Искам да се справиш с врага ми и да ми осигуриш тази жена, за да я поднеса като дар на моя крал.

— Жената кралица ли е? — изсъска съществото.

— Да, но ти не трябва да я имаш. Трябва да ми я доставиш жива и непокътната. Сключеното между нас преди много години споразумение ми дава право да искам това.