![Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/0/vojnite-gi-zapochvat-neudachnicite-bg-download.jpg)
Войните ги започват неудачниците [bg]
- Автор: Панов Вадим Юрьевич
- Серия: Тайният град #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-504-3
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:
След като даде на момчето от паркинга няколко монети, младата жена седна в осмицата си, свали до долу стъклото, пускайки в нагрятото купе свеж вечерен въздух, и си погледна часовника. Безнадеждно закъсняваше. Срещата беше след петнайсет минути, а пътя до Сокола — не по-малко от двайсет, плюс задръстванията, плюс… Яна завъртя ключа. Двигателят с нежелание закашля, издаде някакъв неясен звук и угасна. Вторият опит да събуди жигулито също не се увенча с успех, моторът продължаваше да мълчи. Момичето започна да се ядосва. Околният свят стана черен и се опълчи срещу нея: безсмислено търсене, глупави лекции, стара кола. В Тайния Град начинаещият наемник не можеше да разчита на много.
Яна обърна към себе си огледалото за обратно виждане и започна бавно да си оправя грима.
До началото на срещата оставаха единайсет минути.
След като си оправи червилото, тя небрежно нанесе малко пудра на скулите си, прибра козметиката в чантата си, оправи огледалото и отново завъртя ключа. Двигателят заработи, и осмицата, храбро бръмчейки, се насочи към „Лубянка“.
До началото на срещата оставаха девет минути.
Ресторант „Пица Максима“
Москва, булевард „Ленинградски“
21 юли, сряда, 21:43
— Кортес, според мен тя ни се подиграва, — гледайки часовника си, кисело каза Лебед. — Срещата трябваше да започне преди десет минути.
— Тя е жена, приятелю, и просто е длъжна да закъснява, — флегматично отговори събеседникът му и отпи малка глътка вино. — Отпусни се.
— Бясната Берта също е жена, — не се съгласи Лебед, — а дойде шест минути по-рано от уговорката.
— Това показва, че Яна не е бясна. — В кафявите очи на Кортес проблеснаха закачливи искри. — Ще почакаме.
Лебед недоволно изсумтя и си сипа още портокалов сок, той не пиеше алкохол.
— Изглежда, тя вече ти харесва.
— Ако съдя по препоръките, тя е доста добре подготвена. По-добре от Берта.
— За това пък Бясната има четиридесет и два изпълнени контракта.
— А Яна е млада и смела. Сигурен съм, че ще съумеем да компенсираме липсата и на опит.
— Добре, — предаде се Лебед, — да видим това чудо.
Мястото на срещата беше избрано неслучайно и съвсем явно говореше за клиента.
„Пица Максима“, малък италиански ресторант, се намираше на стотина крачки от метростанция „Сокол“, в центъра на сектора на Тъмния Двор. Яна знаеше, че навите винаги използват наемници за операциите си, но още не и се беше налагало да работи с тях. Сега я бяха забелязали.
Излизайки от машината, младата жена хвърли поглед към стоящата наблизо грамада на Цитаделата — щабквартирата на Великия Дом Нав, тихо въздъхна и уверено влезе в ресторанта.
— Добър вечер. Сама ли ще вечеряте? — младежът във фирмена зелена блуза и черни панталони професионално се усмихна. — Мога да ви предложа маса до прозореца…
— Чакат ме приятели. Двама.
— Те са вече тук, — кимна младежът. — Оттук, моля.
Кортес и Лебед седяха на най-отдалечената маса, скрие в полумрака на залата.
— Ще поръчате ли?
— Не сега. — Младата жена седна на предварително отместения стол. — Първо ще поговорим.
Младежът изчезна, и Яна, без да бърза, огледа своите събеседници.
— Добър вечер.
— Ако се договорим, — тихо каза Кортес, — ще трябва да бъдеш по-точна.
Момичето леко наклони глава:
— Първо трябва да се договорим.
Той се усмихна, и Яна се поздрави, че е избрала правилната тактика.
В дясно от Кортес на масата стоеше малка черна пирамидка, на една от страните и беше гравирана катеричка. Страничният наблюдател можеше да я вземе за какво ли не: дрънкулка, дори запалка, а в същност беше защитен артефакт, производство на Тъмния Двор, номер едно в каталога „Средства за обезпечаване безопасността на преговори“. Околното пространство беше надеждно защитено от всякакво подслушване: техническо и магическо, и достигналите до съседните маси фрази биха изглеждали безобидно дърдорене. Като го видя, Яна със съжаление констатира, че основният слух за Кортес се оказва лъжа — той не беше маг. Иначе щеше да обвие масата с „шатра на тишината“ или даже с „интимна завеса“, а нямаше да се охарчва за скъпо струващ артефакт.
— Мислиш, че няма да се справиш? — ехидно се поинтересува Лебед.
— Всичко ще зависи от условията — Младата жена небрежно сви рамене, и с удоволствие забеляза, че и този жест не остана без внимание. Началото на разговора явно беше в нейна полза. — Доколкото знам, вие не се занимавате с обикновени контракти.