Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Синовете на Спарта [bg]
Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синовете на Спарта [bg]

Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:

В Древния свят съществува една войска, от която се страхуват всички! 401 г. пр.н.е. Персийският цар Артаксеркс управлява империя, простираща се от Егейско море до Индия. Повече от петдесет милиона души са негови поданици. Властта му е абсолютна. Но синовете на Спарта изгарят от желание да играят играта на тронове… Сраженията обаче могат да се печелят — или губят — с един-единствен удар. Владетелите падат. И когато прахта от междуособицата се сляга, спартанците се озовават в сърцето на вражеска империя — без подкрепа, без храна и без вода. Далеч от дома, заобиколен от врагове, на младия Ксенофонт се пада да поведе десет хиляди мъже през непозната територия, гъмжаща от врагове. Основан на един от най-епичните разкази за приключения в историята, „Синовете на Спарта“ майсторски описва жестокостта, героизма и дивашките кръвопролития на Древния свят.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 149
Перейти на страницу:

— Ще ми служиш ли?

— За един златен дарик[5] месечно на човек или за двайсет и шест сребърни драхми, да. Един и половина дарика за битка или за периоди на особено трудна служба. Разполагам с две хиляди спартанци, около осемстотин роби илоти и малко периоки — воини от по-долна класа. За периоките предлагам сумата да е двойно по-ниска. За илотите, разбира се, е достатъчна само храна и екипировка.

— Разбира се — съгласи се Кир. Условията бяха честни и не повече от онова, което беше плащал преди, макар да усещаше, че генералът смята, че това не е особено важно.

— Ще сложа печата си под заповед за десет хиляди дарика. Това достатъчно ли е?

Сумата беше огромна и Клеарх едва не се задави с виното. Избърса брадичка.

— Да, достатъчно е. За такава сума ще бъдеш почитан — и враговете ти ще се страхуват от теб.

— Описваш единствените неща, които имат стойност на този свят — рече Кир. — Нима златото и среброто са толкова важни в сравнение с тях?

За негова изненада Клеарх се разсмя.

— Думи на човек, който никога не е зарязвал дете през зимата, защото храната не достига. Разбира се, че са важни. С твоето злато спартанците ще тренират и народът ни ще оцелее и ще живее в мир в долината Евротас. От шестстотин години, откакто предците ни са открили Лакония, нито една чужда войска не е стъпвала в нея. — Замълча за момент, загледан в събеседника си. — Макар че персите я доближиха най-много.

Кир кимна — приемаше направения комплимент.

— Имах предвид за теб самия. Заради златото ли служиш?

Клеарх се наведе напред и опря ръце на коленете си.

— Всеки един от хората ми е на възраст между двайсет и шейсет. Ние маршируваме и се бием за Спарта четирийсет години, защото тя е… вода, излята върху горещ камък, наш дом. Тя винаги трябва да се обновява, иначе ще изчезне, сякаш никога не я е имало.

— А когато се приберете, след като сте отслужили, тогава какво?

— Когато се приберем, ще ни дават храна и ще ни оставят да живеем в мир, макар че младите момчета се подиграват на старите войници, докато те спят. Открай време е било така. Всички момчета са глупаци. — Той се усмихна. — Още не съм намерил по-добър начин на живеене от нашия, принце. Да, твоето злато купува службата ми, но и още нещо — ще имаш удоволствието да видиш спартанци в битка. Това е рядък дар, който струва повече от няколко монети. В края на краищата повечето мъже я виждат само веднъж в живота си.

Той се облегна назад и Кир също се усмихна и нареди на слугите:

— Донесете вино. Да вдигнем чаши за редкия дар.

После се обърна към спартанеца и лицето му стана сериозно.

— Благодаря ти. Като те слушам как говориш, Анаксис започва да ми липсва още повече.

— Бий се добре и може би един ден сам ще му го кажеш — отвърна Клеарх.

— Аз съм персийски царски син, макар че в този момент положението ми е може би несигурно.

— В Хадес има царски синове, господарю. Лично съм пратил там един-двама.

— Сега се забавляваш за моя сметка — отбеляза Кир.

— Така е. — Спартанецът отпи от чашата си и млясна с удоволствие. — Познавам това вино. От родината е.

Кир се усмихна, доволен, че жестът му не е останал незабелязан.

— Родено от слънцето, пръстта и лозата. — Вдигна чашата си и спартанецът също вдигна своята.

— За онези, които са си отишли преди нас. Дано ги видим отново — каза Клеарх.

Без нито дума повече двамата се чукнаха и пиха до дъно.

5

Ксенофонт прекрачи прага, затръшна вратата и опря гръб в нея. Бе зачервен и гневен, по хитона и наметалото му имаше тъмни петна. Докато дишаше тежко, нещо мокро и гадно се плъзна от подгъва и падна на каменния под.

Атинянинът, който бе собственик на малката къща, вдигна очи от масата, на която имаше десетки зелени стебла и листа, както и няколко скумрии, които обезкостяваше с нож. Беше дребен и набит, с бяла коса и плешиво теме, кафяво и покрито с лунички като стара обработена кожа. Въпреки възрастта си създаваше впечатление за сила — имаше яки ръце и гърди, а под масата се виждаха леко кривите му голи крака.

— Ксенофонте! — радостно извика Сократ, докато заобикаляше масата и бършеше ръце в престилката си, преди да ги протегне за поздрав. — Да ни гостуваш на вечеря ли си дошъл? Имам една критска рецепта с дафинов лист. И зрели смокини за десерт.

Преди младият мъж да успее да отговори, Сократ го прегърна с огромен ентусиазъм и едва не го повдигна от земята. Въпреки яда си Ксенофонт откри, че настроението му започва да се подобрява.

— Ксантипо! — изрева Сократ през рамо. — Имаме гост за вечеря! — Замръзна за момент, като се вслушваше. — Къде се е дянало това момиче? Толкова ли не може да дойде да поздрави госта ми? Заровил съм се до лакти в риба. Наметалото ти е мокро. Да не би да вали? Не, щях да чуя. Щях да го усетя — покривът протече отново, заради което аз съм виновен, естествено. Така че не е от дъжд. А, вече виждам усмивката ти, докато се мъча да разбера тайните ти, но преди малко не се усмихваше. Значи са били онези деца, шайките политикани.

вернуться

5

Дарик или дарейк — гръцкото наименование на златната монета, която персите наричали „стрелец“ — Б. пр.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)