Синовете на Спарта [bg]

Клеарх се засмя.

— Виждам, че още ти харесва да спориш. В това отношение си почти грък. — Ухили се, когато видя промененото изражение на Кир. — Повярвай, това беше похвала. Виж, не искам да отрека дълга на честта. Ти беше мой приятел, приятел на Спарта и на цяла Гърция. Просто исках да съм сигурен, че не си пропилял напразно хората, които отидоха с теб. Познавах добре Анаксис. Скърбя за загубата му.

— Ще го видиш отново — каза Кир.

— Така е — каза спартанецът с абсолютна увереност. Очите му бяха тъмни, лицето почерняло от слънцето. — Няма да се отдалечи много от реката, независимо колко дълго го накарам да чака. Ще му кажа, че си пратил вестта до Спарта, че името му е отбелязано на бялата стена — и че парите му ще изхранят спартанските синове и дъщери. И ще му кажа, разбира се, че си дошъл при мен, за да търсиш помощ в отмъщението си — и че аз съм откликнал.

— Ще трябва да излъжа мнозина от онези, които ще застанат до мен — сериозно каза Кир. — Разбираш ли го? Искам да знаеш истината за това какво се каня да направя.

— Значи преценката ти е била правилна. Не бих простил лъжа от теб — отвърна Клеарх. — Ти купуваш услугите ми и печелиш приятелството ми. Няма да те разочаровам, но и няма да лъжа заради теб. Ако хората ми ме попитат защо събираш войски за поход в пустините на империята ти, ще им кажа да питат теб. И че аз съм само прост войник, който застава там, където са му казали, и убива, когато му заповядат да убива.

Кир примигна от силата на мъжа, който седеше пред него. Клеарх беше като лъв, който е прибрал ноктите си, но много добре знае колко е силен.

— Ще наредя да ти дадат кон — каза Кир, та да спечели време да събере мислите си. — Не е подобаващо един водач да върви пеша редом с хората си.

— В Спарта е — отвърна Клеарх. — Предпочитам да вървя пеш. — И се размърда неловко. — Честно казано, не харесвам конете. Зяпат ме.

— Нима се страхуваш от коне? — изумено попита Кир, без да се замисля.

Спартанският генерал замръзна, сякаш времето беше спряло. Кир преглътна.

— Не се страхувам от нищо — отвърна Клеарх. — Не обичам коне. Различно е.

Кир откри, че е затаил дъх, и издиша бавно.

— Да, разбира се. Различно е.

Клеарх го гледа известно време. И като че ли остана удовлетворен от видяното. После каза:

— Няма да е зле да обсъдим заплащането.

Кир го погледна в очите.