Последната императрица [bg]

„Омега командата…“ Думите „Активирай Славей“ се отрониха от устните на Уилсън и усещане за топлина изпълни цялото му тяло, сякаш във вените му потече гореща вода, започвайки от гърдите и плъзвайки навън до върха на пръстите на ръцете и краката му. Съзнанието му моментално се проясни и той посегна към гърдите си и издърпа връвта.

Намираше се само на четиресет и пет метра от дъното на каньона.

Водещият парашут изскочи от раницата, тялото му рязко се преметна при изпъването на въжетата и основния парашут. Найлоновият балдахин се отвори и въздушните клетки се издуха с пукот. Скоростта на Уилсън значително намаля, но въпреки това той се удари в земята с такава сила, че дробовете му останаха без въздух. Без да може да овладее положението, отскочи от каменистото дъно, повлечен от неуправляемия парашут, и блъсна глава в огромна канара, след което полетя с краката напред в широката десет метра река Колорадо.

Щом регистрираха водата, ремъците на Уилсън автоматично се освободиха и парашутът отлетя настрана.

Заради командата „Славей“ Уилсън не изпитваше болка; съзнанието му бе ясно, мислите — подредени и логични. Силното течение го повлече и той се озова изцяло под вода, без да е сигурен къде е горе и долу. Напълно спокоен, се отпусна в кафявата бързо течаща река и зачака. Бавно свали каската и я пусна във водата. Ако не си поемеше скоро дъх, със сигурност щеше да се удави. Усети как сърцето му започна да бие все по-бавно и по-бавно. Къде беше повърхността?

„Дръж се — каза си той. — Без паника“.