Последната императрица [bg]

Хари Паркс засмука лулата си и пусна облачета дим, докато педантично наблюдаваше всяко действие на Рандъл. 32 годишният британски консул беше сравнително привлекателен — сини очи, светла коса, среден ръст и стройно тяло. Темето му беше плешиво, лицето и носът — тесни, и той бе гладко обръснат, с изключение на рошавите бакенбарди, щръкнали на десетина сантиметра от двете му страни, сякаш се опитваха да поправят конструкцията на лицето му.

На всеки няколко секунди поредното гюле или снаряд политаше с оглушителен гръм към крепостта. Бомбардировката не спираше нито за миг. Оръдията бяха подредени в огромна дъга в равнината и Рандъл час по час прошепваше на Елгин накъде да насочи огъня. След това лордът предаваше на висок глас заповедта на генерал-майор сър Робърт Нейпиър, помощника на сър Хоуп.

Рандъл отново приближи лорд Елгин.

— Всички оръдия да вдигнат мерника си с един градус — прошепна той.

— Всички оръдия да вдигнат мерника с един градус! — изрева лорд Елгин.

Хари Паркс не казваше нито дума — само наблюдаваше как Рандъл Чен дава заповеди на лорд Елгин и попиваше всичко, свързано него.

— Още малко — прошепна Рандъл.

Лорд Елгин избърса потта от челото си с бродирана кърпичка.

— Надявам се да е така. Жегата е ужасна и комарите направо ме подлудяват. — Той изстиска подгизналата кърпичка и потта закапа по дъските на импровизирания команден пост.

Рандъл отново вдигна далекогледа. Бяха произведени още десет изстрела, преди гаубиците да се вдигнат и снарядите да започнат да разчистват систематично външните стени на крепостта Уей. Три минути по-късно тя се разтърси от мощна експлозия. Гърмежът беше петстотин пъти по-силен от гърмежа на снаряд. Земята се разлюля — Рандъл усети как ударната вълни премина през гърдите му, въпреки че до крепостта имаше около километър и половина. Секунди по-късно от вътрешността и забълва гъст черен пушек. Несъмнено бяха улучили барутния погреб.

Изуменият лорд Елгин се надигна от стола си.

— Боже мой — прошепна той.

Хари Паркс бе изпуснал лулата си — толкова силна бе детонацията. За момент хладнокръвието му бе разбито и той залитна напред към парапета на наблюдателната платформа.

— Горките нещастници — рече той. Коментарът беше насочен по-скоро към Рандъл, отколкото към някой друг; британският дипломат вече бе започнал игра с китайския съветник с една-единствена цел — да спечели доверието му.

Рандъл кимна в знак на съгласие. Събитията се развиваха точно според плана. Едно беше сигурно — той изпълняваше мисията си на Надзирател и под вещото му ръководство британците и французите щяха да превземат с лекота укрепленията Дагу. Жертвите щяха да са минимални. Историята щеше да бъде насочена в съответствие с по-големия план и равновесието в природата от тук нататък щеше да бъде запазено. И въпреки пълното си презрение към британците, продаващи опиум на китайците, Рандъл знаеше, че това е единственият начин.