Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Да се потопим за малко в многообразието от рецепти за торти - торта от моркови, мечтата на всеки заек, но може би не на всеки депутат; торта от тиквички и сирене - депутатът става неспокоен; торта от зрял фасул - депутатът се замисля дали не е време да смени парламентарната група; картофена торта - в този момент депутатът обявява, че е цинизъм да се ядат торти и омерзен отива да яде хайвер.
Добре, обаче и тук изненада, разнообразието от хайвер е голямо - шопски хайвер от извара, хайвер от патладжани и сирене, хайвер от грис, хайвер от кус-кус, хайвер от чесън, хайвер от моркови и стига толкова, че много хайвер не е на хайвер.
Какъв е изводът от всичко казано до тук? Да припомним - кюфтета има всякакви, пасти се правят от мислими и немислими продукти, хайверът не е това което е, обаче кебапчета има единствено и само от месо. Затова категорично се натрапва изводът - да си избирател е много по-добре, а прехваленото депутатско кюфте не ни го хвалете повече моля. Това - за хората, които хапват месо. А за вегетарианците е една рецепта, която няма да откриете в никой български ресторант, тя е от Мексико и е за моркови с текила:
Необходими са половин килограм моркови, 2 супени лъжици краве масло, сол, черен пипер и копър, 50 грама текила. Нарежете морковите на колелца с дебелина половин сантиметър. Запържете морковите в маслото за 10-ина минути, сложете сол, черен пипер и малко копър. Разбъркайте добре, полейте морковите с текилата и подпалете. Когато пламъкът угасне, разбъркайте и сервирайте, а оттам-нататък и в Мексико, и в България се действа по един и същи начин. Ако не знаете как, поканете довечера приятели, питайте ги “какво да ги правим тези моркови с текила, още повече, че остана текила” и заедно сигурно ще откриете вярното решение…
Дивото зове
Къде се оцелява по-лесно - в града или сред дивата природа?
Да оставим града, така или иначе ден след ден оцеляваме в него, нека сега да насочим кулинарното си внимание към дивата природа.
Ако вместо в хладилника, бръкнем в библиотеката и попрочетем нещо, ще разберем, че традиционната представа за прехранване сред природата е свързана с трънки и глогинки, млада букова шума, диви ягоди и малини, див чесън и левурда, разни гъби, круши дивачки, а също и с кръвожадни занимания като лов и риболов. Добре, но може ли градското чедо да оцелее с това? Ще съумее ли кашкавал туристът, нека не подминем този кулинарно-туристически термин, обозначаващ човек, който ходи на екскурзия от дъжд на вятър, ще успее ли той да се конкурира, както е според литературата, с харамиите за младата букова шума, с мечките за малините, с ранобудните баби за левурдата и дивия чесън, с гъбарите и най-вече с ловджиите и риболовците? Не, категорично не!
Ала обречено на глад ли е градското чедо сред дивата природа? Ако природата е българската, отговорът отново е не, категорично не.
Не съм имал възможност да бродя подробно из чуждестранна дива природа, обаче българската е някак урбанистично дива. Прекалено цивилизовано дива. Навсякъде следи от човешката дейност. И да кажеш, че това са безброй указателни табели, екопътеки и заслони - не, те не са чак толкова много, обаче отпадъците са навсякъде. Българската дива природа така е засипана с боклуци, че който и да е човек може да оцелее без проблем в нея. Как става това? Лесно. Човекът събира изхвърлените хартийки, също изхвърлените метални консерви и алуминиеви кутийки, разни бутилки, нарамва колкото може да носи и ги предава в най-близкия пункт за вторични суровини. С получените за тях пари си купува храна в някой супермаркет или може би мол, ако е сноб.
Има хора, които мечтаят нашата природа да е чиста. Чудят се как да стане това. Засега пътят е само един - човек да се държи цивилизовано. Ако всички се държат цивилизовано, не може пространството около нас да не стане цивилизовано.
Знам, това е трудно. Много по-лесно е човек да се държи като окупатор във вража държава. До какво води това отношение знаем. Нека да опитаме и другото.
И тогава българската природа ще покаже красотата си изцяло. Тогава ще бродим из нея възхитени, а като се уморим от бродене, ще поседнем и ще похапнем сандвич, сега ще ви кажа какъв точно ми се струва много подходящ - обиколих моите любими кулинарни места в Интернет и открих рецептата за чесново-лучени сандвичи, публикувана е от една жена на име Диана Мичева. Как се приготвят те: