Заподозрян № 1 [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Детективска агенция Private #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Ентусиаст
ISBN: 978-619-164-075-1
Переводчик: Деница Каракушева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Заподозрян № 1 [bg]». Краткое содержание книги:

Бившият морски пехотинец Джак Морган е начело на най-могъщата детективска агенция в света. Агентите на Private са най-обиграните, най-бързите и разполагат с най-новото технологично оборудване, за да решават заплетените си случаи, в които винаги са замесени влиятелни и известни личности. Нещата стават изключително лични, когато бивша любовница на Джак е открита мъртва в неговото легло и той е обявен за заподозрян № 1. По време на полицейското разследване срещу него Морган е по петите на мафиотска група, откраднала наркотици на стойност 30 милиона долара, а красивата управителка на луксозен хотел го убеждава, че той единствен е способен да открие кой стои зад поредицата от мистериозни убийства в нейните хотели. Докато Морган се бори за живота си, а един от най-доверените му хора заплашва да напусне агенцията, той осъзнава, че се е изправил срещу най-умния и силен противник, който някога е срещал. С още по-напрегнато действие, заплетени сюжетни линии и невероятни обрати „Детективска агенция Private. Заподозрян №1“ е един от най-добрите романи на „краля на трилъра“ Джеймс Патерсън.

Перейти на страницу:

— Купонджийката е на два часа — каза Круз.

Бяха паркирали на непозволено място в алеята „Чарлс И. Янг“, точно пред Медицинския факултет „Гефен“ на Калифорнийския университет.

— Върви пръв. Аз ще мина отзад — каза Дел Рио.

Името на компаньонката беше Джилиан Дилейни, сега беше в почивка между две занятия и идваше по пътеката между тухлените сгради и оформените в различни геометрични фигури тревни площи в кампуса.

Круз се приближи до хубавата млада жена — брюнетка, слаба, вървяща сама, с книги под мишница и раница на гърба. Показа й значката си и момичето отстъпи няколко крачки назад, огледа се наоколо за изход за бягство, но Дел Рио вече идваше зад нея със значка в ръка.

— За какво е всичко това? — попита тя.

— Заради миналата вечер. Стая 502 на хотел „Бевърли Хилс Сън“ — отговори Круз.

— О, боже!

Все едно да заслепиш елен с фарове. Но — помисли си Дел Рио, — именно тук се криеше съобразителността в това, да умееш да изиграеш театъра докрай. Не можеше да каже на момичето: „Влизай в патрулката. Да обсъдим въпроса в участъка“. Можеше само да блъфираш и да се надяваш номерът да мине.

Двамата поведоха Джилиан Дилейни към една пейка и Круз ги представи като „следователи“. После тримата седнаха.

Без дванайсетсантиметровите токчета момичето беше миньонче и изглеждаше много по-дребно сега, седнало така, между тях двамата, отколкото на записа от охранителната камера. Сигурно тежеше не повече от петдесет килограма с дрехите и обувките.

— Ще позволите ли да взема учебниците ви, Джилиан? — попита Круз.

Момичето го погледна.

— Ще ме арестувате ли?

Круз не й отговори и тя му подаде книгите.

— Протегнете напред ръце, моля — каза Дел Рио.

Джилиан направи каквото й наредиха и той огледа перфектния й маникюр с бледорозов лак, без отчупвания или нацепвания. Тя обърна ръцете си с дланите нагоре.

Нямаше порязвания или синини по меката й като на бебе кожа.

Дори и да беше носила ръкавици, щеше да има някакви физически белези от удушаването на мъж с тел.

— Какви курсове посещаваш? — попита я Круз.

— В момента уча спешна медицина — отговори Дилейни. Тя скръсти ръце и смръщи вежди, щом погледна Дел Рио.

— Какво правеше в „Сън“? — продължи с въпросите Круз. — Не се мъчи да ни лъжеш, Джилиан. Имаме запис от телефонните обаждания на клиента до „Фи Бета“. А и те има на записа от охранителните камери. Та, какво ще кажеш? Разкажи ни за вчерашната си среща.

Студентката, която работеше и като компаньонка, все още изглеждаше уплашена, но вече се вземаше в ръце, помисли си Дел Рио. Всъщност дори започваше да се държи надменно.

— И какво, смятате да ме обвините в проституция ли? Защото ето какво ще ви кажа — обясни тя на Дел Рио, — така си плащам за медицинското образование. Това не е незначително постижение. След няколко години ще спасявам животи. Наистина ли искате да попречите на това?

— Не сме тук, за да ти проваляме извънкласните занимания — каза й той. — Разкажи за човека от снощи.

— Морис ли? Беше достатъчно добър. Без разни грубости или извратености. Просто искаше да си изкара добре. По начин, който не може да получи у дома си.

— И какво се случи след доброто изкарване?

— Нищо. Разплащането става чрез агенцията.

— Как ти се стори той, когато си тръгваше?

— Беше доволен. Каза, че може би ще поиска пак да ме види, когато отново дойде в града. Аз му казах довиждане. Лимузината ме чакаше отпред.

— За господин Бингам няма да има следващ път — каза й Дел Рио. — Той е мъртъв. Бил е убит.

— Но как е възмож…? О, не. След като си тръгнах ли?

— Някой обади ли му се, докато беше там? — попита Круз. — Спомена ли нещо да го притеснява? Имаше ли нещо необичайно в поведението му?

— Абсолютно нищо. Чист тип. Беше с бели слипове и носеше венчална халка. Съвсем нормална среща, откъдето и да го погледнеш.

След като се върнаха в колата, Дел Рио пъхна диска в плейъра и изгледа записа докрай още веднъж.

Имаше дълги празни отрязъци, прекъсвани от разни хора, които си отиваха по стаите. А от асансьора на петия етаж се стичаха тълпи, които отиваха към покрива, като телата им закриваха гледката от камерата към стая 502.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?