Заподозрян № 1 [bg]

— Леле, и това ми било охрана? — каза той на Круз, докато колата завиваше по булевард „Уестуд“.

— Видя ли това?

— Кое?

— Май Сандра Бълок ме подмина, когато спрях на светофара.

— Този изход към покрива. Предполага се, че е само за влизане, но се превръща в двупосочен само ако някой ти задържи вратата. Както правят всички.

— Червен ягуар — продължаваше Круз. — Почти съм убеден, че беше тя.

— Стая 502 е доста далеч от камерата — каза Дел Рио, — но мисля, че това е нашата жертва. Излиза от асансьора и се отдалечава. Тъмен панталон. Бяла риза, спортно яке. Да, това е той. Бил е жив в пет и тридесет и осем следобед.

— Кажи, когато видиш проститутката — каза Круз.

— Ето я и нея. — Той пусна видеото на нормален ход и видя как жената излиза от асансьора. Беше облечена с къса синя рокля, сутиен с подплънки, който повдигаше бомбите й до врата. Носеше чанта, тип портмоне. Обувки с висок ток. Косата й беше дълга и кафява.

— Давам й деветка — каза Дел Рио, докато погледът му проследяваше как тя отива до стая номер 502 и чука на вратата.

Морис Бингам отвори. Момичето се усмихна, каза нещо и влезе вътре. Часът беше шест и тринадесет минути.

— Не можах да огледам добре лицето й — каза Дел Рио. — Но пък съвпада по време. В колко часа се беше обадил на „Фи Бета“?

— Пет и четиридесет и пет.

— Така. Значи момичето пристига в шест и тринайсет. Да видим за колко време си е платил.

Дел Рио увеличи скоростта на записа и загледа как разни хора минават с походка тип „Чарли Чаплин“ нагоре-надолу по коридора, влизат през входа за покрива, излизат оттам, и после в осем и петнадесет момичето със синята рокля напусна стая 502 и се отправи към асансьора.

Дел Рио спря записа в най-подходящия момент, за да хване лицето на момичето, но и той не беше достатъчно добър. Поне беше нещо.

— Ами това е — каза той. Приложи изображението в имейл и го изпрати на Джак, като го копира и до себе си. — Бингам си получи двата часа блаженство, преди куклата да го очисти. Финални надписи. Черен екран и край.