Излъжи ме два пъти [bg]

Както обикновено паркирах под черницата. Луната вече бе пропълзяла нагоре, нощта беше топла и влажна, без ни най-лек полъх откъм океана. Ослушах се да чуя откъм дърветата крясъците на моя присмехулник. Птицата наистина си е моя, както е мой и енотът, който редовно преобръща кофата за боклук. Само че присмехулникът не се интересува от кофи. Просто каца на някой от моите храсти и пее нощни песни. Доктор Ригс го нарича Mimus poliglottos, на латински това означава многоезичен имитатор. На вид не е нищо особено — сив, с бели ивици по крилете. Но какъв глас има…

Докато наближавах верандата, чух някакъв звук откъм хибискусовите храсти, или може би долових движение. Можеше да е всяко едно от множеството нощни създания, включително и Perfidus nocturnus7, дебнещ да пребие и ограби някой почтен гражданин като мен. Не съм страхливец и нямам нищо против почтения ръкопашен бой, но един дрогиран хлапак с автоматичен пистолет може да ме надупчи като шевна машина още преди да вдигна юмрук. Затова побързах към предната врата.

Звукът се повтори, тих като цвърчене на полска мишка.

— Вуйчо Джейк.

Завъртях се и хукнах към храстите. В прахта под листата и буйните червени цветове се гушеше малко момче с фланелка на „Делфините“. Протегнах ръце и то пропълзя в прегръдката ми.

— Вуйчо Джейк, прибра се най-после.

Плачеше и сълзите прорязваха вадички по изцапаните му бузи.

— Какво правиш тук, по дяволите? — смаях се аз.

Кип посочи към къщата с трепереща ръка.

— Събудих се и чух гласове долу. После някой почна да се изкачва по стълбата. Бавно, като че се ослушваше. Толкова се уплаших, че пропълзях под леглото. Някой отвори вратата, надникна и пак затвори. После влезе в твоята спалня. Чух го да шуми там, но останах под леглото. Човекът слезе долу и чух гласове, съвсем тихи, после някакви шумове, сякаш местеха мебелите. Вуйчо Джейк, толкова се уплаших…

Стиснах го здраво.

— Кип, съжалявам. Не биваше да те оставям. Вече няма да се повтори, но всичко е било само сън. Никой не е влизал в къщата. Гледал си прекалено много филми, в които маниаци с бръсначи гонят децата.

Той поклати глава.

— Честна дума, вуйчо Джейк. Трябва да ми повярваш. След малко чух как външната врата се затвори и пропълзях до стълбата. Тогава го видях. Беше тъмно, но разбрах какво е.