Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Кириан се напрегна като струна, като вкуси първата глътка от рая, която му бе разрешена след повече от две хиляди години. Изведнъж си даде сметка за меките женствени форми, притиснати към тялото му. Вдъхна аромата на цветя и слънце — нещо, от което бе лишен преди векове. В целувката й имаше някаква магия, някаква първична, буйна страст. Бяха я целували и преди, но той беше сигурен, че никой мъж не я бе карал да се чувства така.
С пламнало от възбуда тяло, Кириан плъзна ръка по гърба й, като я притисна още по-силно. Желаеше я така, както не бе пожелавал жена от времето, когато беше смъртен. Копнееше да докосне всяко кътче на тялото й, нежно да прокара кучешките си зъби по шията и по гърдите й. Да почувства как тя се извива от страст в прегръдките му. Затвори очи, вдъхна сладкото й женствено ухание и в тялото му запулсира болка от надигналото се в него примитивно желание. Аманда простена, когато той погали гърдите й, плъзна ръка надолу към ханша й, а след това сграбчи отзад бедрата й. Тя никога не бе позволявала на мъж да се държи така с нея, но в Нощния ловец имаше нещо, на което не можеше да устои. Когато в порив на страст той я бутна към стената и я притисна към нея, Аманда имаше чувството, че буквално ще се разтопи.
Долепените му до нея гърди я накараха отново да си спомни за гладките му и твърди мускули. Той разтвори краката й с рязко движение на бедрото си и го притисна в слабините й, увеличавайки още повече възбудата й. Аманда простена от удоволствие, когато страстните му целувки станаха още по-настойчиви. Напълно замаяна, тя го прегърна през врата и го придърпа по-близо. Какво ли щеше да бъде усещането да прави секс с такъв неопитомен хищник? Да прокара ръце по гладките му стегнати мускули, които изпъкваха при всяко негово движение?
Той отдели устните си от нейните и езикът му се плъзна към ухото й. Младата жена почувства едва доловимото докосване на зъбите му по шията си. В отговор цялото тяло на Аманда се разтрепери, гърдите й се напрегнаха, копнеейки за неговите ласки. През това време бедрото му не преставаше да се търка между краката й, като разгаряше още повече желанието й. Коленете й омекнаха и тя се притисна към него. Внезапно на вратата се почука.
— Хей, вие двамата — извика Тейт и я отвори със замах. — Някой идва.
Нощният ловец се отдръпна с глухо ръмжене. Едва тогава Аманда си даде сметка какво бе направила.
— О, боже — прошепна тя. — Току-що се целувах с вампир!
— О, богове, току-що се целувах с човек!
Младата жена го изгледа с присвити очи.
— Подиграваш ли ми се?
— Ей, вие! — извика отново съдебният лекар.
Кириан я хвана за ръката и я изведе навън. Влизайки в тоалетната, портиерът ги изгледа подозрително, но не каза нищо.
Тейт ги заведе в малък офис в съседство с моргата. До отсрещната стена имаше старо дървено бюро, с два стола пред него. На дивана вдясно от вратата бяха сложени грижливо сгънато одеяло и възглавница, а вляво от нея се издигаше метална кантонерка. Съдебният лекар показа на Аманда телефона на бюрото, след това ги остави и отиде да се занимава със своите дела.
Като се помъчи с всички сили да забрави случилото се преди малко в тоалетната и колко приятно бе чувството да държи Хънтър в прегръдките си, младата жена позвъни на сестра си, докато Кириан се бе надвесил над нея. Табита естествено веднага започна да й опява, че не е извела кучето.
— Добре — заяви раздразнено Аманда. — Съжалявам, че Терминатор е съсипал новата ти покривка.
— Разбира се, че съжаляваш — отвърна сестра й. — Е, какво стана с теб снощи?
— Какво ли? Да не би да си изгубила способностите си на медиум? В дома ти бях нападната от един от твоите приятели вампири.
— Какво? — извика Табита. — Добре ли си?
Аманда вдигна очи към Хънтър, не знаейки какво да отговори. Физически беше добре, но той й бе оказал странно влияние, което тя дори не можеше да определи.
— Оцелях. Но те търсят теб, така че трябва да се скриеш на някое безопасно място за няколко дни.
— Нямам такова намерение.
Нощният ловец грабна телефона от ръцете на Аманда.