Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Чуй ме, момиченце. Държа сестра ти и ако не напуснеш дома си и не изчезнеш някъде през следващите три дни, ще я накарам да съжалява, че не си ме послушала.
— Ако я докоснеш, ще ти забия кол в сърцето.
Той се засмя горчиво.
— Няма да ми е за първи път. А сега излез от къщата си и ме остави да се оправя с това.
— А Аманда?
— Докато ме слушаш, тя е в безопасност.
Кириан върна телефона на младата жена.
— Здрасти отново, Табита — каза тя смутено.
— Какво ти е направил? — попита сестра й.
— Нищо — отвърна Аманда, като поруменя при спомена за целувките му. Нищо, ако не се броеше това, че те я бяха възбудили по невероятен начин.
— Добре, слушай — каза сестра й. — Ще отида у Ерик, ще съберем бандата и после ще те намерим.
— Не! — извика Аманда, когато видя как лицето на Хънтър потъмня от гняв. Сърцето й замря, когато си даде сметка, че той може да е чул думите на сестра й. — Чу ли я? — попита го само с устни тя.
Той кимна утвърдително.
По тялото й полазиха студени тръпки.
— Слушай, Таби, аз съм добре. Просто направи каквото той иска. Разбра ли?
— Ами, не знам…
— Моля те, имай ми доверие.
— На теб ти имам, но на него? По дяволите, дори не знам кой е той.
— Знам — каза Аманда. — Иди у мама и ще поддържаме връзка. Разбра ли?
— Добре — промърмори сестра й, — но ако не се обадиш до осем вечерта, тръгвам на лов.
— Хубаво, ще ти звънна по-късно. Обичам те.
— Аз също.
Аманда затвори телефона.
— Чу ли всичко?
Кириан се наведе над нея. Тялото му бе толкова близко, че тя усети неговата жар. Изгледа я втренчено.
— Всичките ми сетива са силно развити. — Очите му се насочиха към гърдите й и зърната й се втвърдиха от настойчивия му поглед. — Мога да чуя как учестено бие сърцето ти, как кръвта тече във вените ти, докато седиш тук, питайки се дали наистина ще те нараня.
Този мъж бе наистина плашещ.
— А ще го направиш ли? — прошепна Аманда.
Погледът му срещна нейния.
— Ти как мислиш?
Взря се в очите му, като се мъчеше да отгатне мислите и чувствата му, но той бе непроницаем като стена.
— Честно казано, не знам.
— По-умна си, отколкото си мислех — каза Кириан и направи крачка назад.
Тя не знаеше какво да отговори, ето защо позвъни в службата си и каза, че е болна.
Хънтър отново разтърка очите си.
— Пречи ли ти светлината? — попита тя.
Той отпусна ръка.
— Да.
Аманда си спомни какво беше казал за сетивата си. Преди да успее да му зададе още някой въпрос, Кириан взе телефона и набра някакъв номер.
— Hola, Rosa.10 Как си?
„Испански? — помисли си тя заинтригувано. — Той говори безупречно испански?“
Още по-интригуващо бе невероятно сексуалното звучене на тези думи, произнесени с неговия странен акцент.
— Si, bien. Necesito hablar con Nick, por favor.11
Притиснал слушалката между бузата и рамото си, Хънтър започна да разтрива китката си, върху която гривната на белезниците бе оставила червен белег. Аманда се зачуди дали си даваше сметка, че всеки път, когато ги погледнеше, в очите му блясваше дива ярост.
— Здравей, Ник — каза Кириан след минутка. — Искам да вземеш колата ми от ъгъла на „Ибервил“ и „Клей“ и да я докараш до болница „Сейнт Клод“. Можеш да я оставиш на служебния паркинг. — Той пусна гривната на белезниците и хвана слушалката. — Да, знам, че да се работи за мен е отвратително, но не можеш да се лишиш от заплатата и другите бонуси. Излез в три часа и след като оставиш колата ми, можеш да се прибереш по-рано вкъщи. — Хънтър помълча няколко секунди, докато слушаше отговора. — Също така вземи резервния куфар от кабинета… да, точно него. Донеси го заедно с резервните ключове в болницата и кажи да ги предадат на доктор Тейт Бенет. — После Кириан се наежи, сякаш Ник бе казал нещо, което го ядоса. — Да, утре можеш да си вземеш почивен ден, но дръж пейджъра и телефона си включени, в случай че ми потрябва нещо. — След това Хънтър изръмжа: — Момче, не ме карай да сменям тона. Забравяш, че знам къде спиш. — Макар че думите му бяха сурови, в гласа му се долавяше хумор. — Добре, но гледай да не съсипеш отново съединителя. Ще се видим по-късно.
Аманда го погледна въпросително.
— Е, кой е Ник?
— Моето момче за всичко.
Тя го изгледа възмутено.
— Господи, не може ли поне веднъж да дадеш конкретен отговор? Навярно ще е по-добре да извикаме Тейт, преди да се превърнеш в мъртъв или нежив, или в каквото се превръщате вие вампирите.
10
Здравей, Роза. (исп.) — Б.пр.
11
Да, точно така. Трябва да говоря с Ник, моля (исп.) — Б.пр.