Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Не си никак забавен.
Той сви рамене.
— Това е единственият начин да се измъкнем оттук.
— За теб може и да е така — каза тя. — Но аз мога да си изляза и да те превърна в пепел.
Кириан присмехулно повдигна едната си вежда.
— Опитай.
Аманда го направи и бързо разбра, че високите, опасни вампири не помръдват от мястото си, освен ако сами не пожелаят.
— Добре — рече тя, разтривайки китката си, където се бе врязала гривната на белезниците. — Тогава да се качваме в линейката.
Хънтър тръгна пръв.
Когато стигнаха до задната част на линейката, той я качи с такава лекота, че младата жена се слиса. Тя се отмести вляво, за да му направи място, но Хънтър бе толкова висок, че направо се преви надве. С едно бързо движение той легна на носилката, направо в черния чувал за трупове, който бе поставен върху нея.
Тейт мълчаливо затвори ципа.
— Вие двамата често ли го правите? — попита Аманда.
Афроамериканецът се усмихна дружелюбно.
— От време на време.
Тя се намръщи, когато Тейт намести чувала, така че през леко отворения цип ръката й остана отвън, а тази на Хънтър — вътре. Стори й се странно, че мъжът толкова охотно помагаше на вампир.
— Как се срещнахте двамата? — полюбопитства тя.
— Пирувах над един труп, когато той ме намери — отвърна Кириан от чувала.
Афроамериканецът се засмя, като се изправи.
— Една вечер, когато бях дежурен, отидох да прибера един мъртвец, който не беше мъртъв. Ако не беше Хънтър, аз щях да се озова в чувала за трупове.
— Млъкни, Тейт — сопна се Кириан, — и потегляй!
— Тръгвам — отвърна Тейт, сякаш изобщо не се бе засегнал от властното му държание.
— Знаеш ли — каза Аманда на Нощния ловец, когато тъмнокожият мъж се качи в кабината и запали двигателя, — би могъл да бъдеш по-любезен с хората. Особено, когато ти помагат.
Чу раздразнената му въздишка дори през найлона:
— Този съвет не се ли отнася и за теб?
Младата жена понечи да отговори, но си замълча. Той имаше право. Беше се държала доста сприхаво с него от самото начало.
— Предполагам, че си прав. Може би и двамата трябва да опитаме да оправим нещата.
Дори и да й отговори, тя не го чу, тъй като сирената отново зави. Тейт ги закара в болницата за рекордно кратко време, но пътуването далеч не мина гладко. Когато пристигнаха, Аманда се чувстваше така, сякаш я бяха подхвърляли насам-натам като чорапи в центрофуга.
Тейт спря от задната страна на болницата под един навес, който ги предпазваше от слънчевата светлина. След като я предупреди да мълчи, той внимателно извади носилката, така че да не нарани ръката й, докато слиза от линейката. Щом влязоха в болницата, тя закопча якето си, за да скрие кървавите петна по пуловера си.
Хънтър лежеше напълно неподвижно и мълчеше, докато Тейт буташе носилката по оживените коридори. Аманда вървеше до тях, като й се искаше да се свие и да умре от срам заради белезниците. Трябваше ли да блестят толкова ярко под флуоресцентните лампи? Не можеше ли този Дезидерий да намери някои по-семпли и по-малки полицейски белезници?
Но не, гривните им трябваше да са широки пет сантиметра и цялата им повърхност да е покрита с някакви чудати старогръцки изображения. А веригата трябваше да е дълга двайсет сантиметра. Всеки, който ги видеше, определено щеше да си помисли, че са излезли от страниците на някой от странните секс каталози на Табита.
Какъв ужас! Тя никога не бе влизала в магазини на „Фредерик от Холивуд“. В интерес на истината, беше се изчервила силно няколкото пъти, когато бе посещавала тези на „Виктория Сикрет“.
И всички, край които минаваха, се обръщаха да ги зяпат.
— От шест месеца не съм виждал такова нещо — каза един санитар, когато минаха край регистратурата.
— Чувал съм за такива случаи — отвърна неговият колега. — Интересно, на колко ли години е бил горкият човек?
— Не знам, но съдейки по външността й, бих се наредил на опашката.
От смеха им лицето на Аманда пламна. По заинтересованите погледи, с които мъжете оглеждаха тялото й, разбра, че думите на Хънтър, че ще има опашка от кандидати за среща, не са твърде далеч от истината.
— Ей, Тейт — подвикна млад лекар, когато наближиха асансьорите. — Трябва ли да питам?
Тейт поклати отрицателно глава.
— Знаеш, че всички странни птици минават през мен.