Загадката на Марголия [bg]

Ейми веднага премина към деловата страна:

— Чейс каза, че имате добри новини за мен.

Това беше плод на въображението й. Алекс ме погледна, разчете изражението ми, усмихна се и каза:

— Чашата е свързана с известен и много стар междузвезден кораб. Смятаме, че е сравнително ценна.

— Колко? — попита тя.

— Ще трябва да оставим на пазара да реши това, Ейми. Предпочитам да не гадая. — Той измъкна чип. — Когато имаш време, попълни този документ. С него се удостоверява правото ти на собственост върху предмета.

— Защо да го правя? — попита тя. — Моя е. Беше ми подарена.

— Владеенето дава права в деветдесет процента. Но в такива случаи възникват спорове. Документът е формалност, но може да ти спести доста проблеми по-късно.

Изглеждаше смутена, но взе чипа и го прибра в страничния си джоб.

— Ще ви го донеса утре.

— Добре — кимна Алекс. — Когато приключиш с това, ще предложим чашата на пазара и ще видим какво ще стане.

— Добре.

Той се приведе напред и сниши глас.

— Макар и да не знаем точната цена, добре е сега да определим някаква минимална за търга.

— Колко?

Той назова сума. И преди съм ставала свидетел на подобни неща, но дъхът ми наистина секна. Беше повече, отколкото бях спечелила през живота си. Очите на Ейми се затвориха и една сълза се търкулна по бузата й.

— Чудесно — рече тя със задавен от вълнение глас.

Алекс грееше. Беше направо образец на филантроп.

Ето колко е приятно да помогнеш! Нашият дял, разбира се, щеше да възлиза на стандартните десет процента от продажната цена. Познавах го достатъчно добре, за да знам, че предложената начална цена е доста занижена.

За миг реших, че тя ще се побърка. Мяташе нервно кърпичката си, хилеше се, после се извиняваше. „Съжалявам, това е такъв шок.“

— Сега искам да направиш нещо за мен — поде Алекс.

— Разбира се.

Сервитьорът пристигна и ние поръчахме, макар че Ейми вече не обръщаше особено внимание на менюто. После Алекс се приведе през масата и каза:

— Искам да ми кажеш откъде е дошла.

Жената изглеждаше изплашена.