Другият [bg]

— Сигурен ли сте, че не искате да го изясним? — Той се приведе и сериозната му физиономия подсказваше, че Тери допуска голяма грешка.

— Сигурен съм. Както съм сигурен, че ще си изпатите. Надали ще ви осъдят да ми платите достатъчно голяма сума, която да компенсира онова, което ми причинихте тази вечер, нещастници жалки — не само на мен, но и на съпругата и дъщерите ми, — но възнамерявам да проуча този въпрос.

Самюълс поседя още малко така — приведен напред, приковал в Тери поглед, пълен с невинна надежда, — после се изправи. Невинният поглед изчезна.

— Добре. Чудесно. Можете да се консултирате с адвоката си, господин Мейтланд, това е ваше право. Без аудио– и видеозаписи, дори ще дръпнем завесата. Ако приключите бързо, може би ще успеем да изясним всичко тази вечер. Рано сутринта ще играя голф.

Тери сякаш не повярва на ушите си.

— Голф?

— Да, голф. Онази игра, в която се мъчиш да вкараш малката топка в дупката. Не ме бива особено, но в тази игра тук съм много добър, господин Мейтланд. И както ще ви каже уважаемият господин Голд, имаме право да ви задържим четирийсет и осем часа, без да ви обвиним. Всъщност няма да е толкова дълго. Ако не успеем да изясним нещата, рано-рано сутринта в понеделник ще ви отведем в съда за предявяване на обвинението. Дотогава целият щат ще знае за ареста ви, така че ще има голямо медийно покритие. Сигурен съм, че фотографите ще ви направят чудесни снимки.

След като реши, че е казал последната дума, той понечи да тръгне към вратата (Ралф предполагаше, че коментарът на Тери за щръкналия кичур здравата го е жегнал). Преди да я отвори, Тери подвикна:

— Хей, Ралф.

Ралф се обърна. Тери изглеждаше спокоен, което беше странно при тези обстоятелства. Или може би не. Понякога хладнокръвните престъпници, социопатите, се съвземаха след първоначалния шок и се стягаха за дългото изпитание. Ралф бе виждал това преди.

— Няма да обсъждам нищо, докато Хауи не дойде, но искам да знаеш нещо, детектив Андерсън.

— Продължавайте — насърчи го Самюълс, опитвайки се да прикрие нетърпението си, но лицето му посърна при следващите думи на Тери.

— Едно от най-трудните неща е да отбиеш топката с голи ръце, докато тичаш към първа база. Малцина играчи го усвояват. Дерек го можеше.

— Млък! — просъска Ралф. Не беше на себе си от гняв, гласът му се извиси във вибрато. — Да не съм те чул да изричаш името на сина ми! Нито тази вечер, нито когато и да било!