Зидари (Драма в четири действия)
- Автор: Тодоров Петко
- Год: 1899
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Зидари (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
Георги. Ха, като го насвият кърджалиите, за Рада ще ти мисли!
Иван (към Донча). Той не е като тебе! — Няма сега да разваляш ума на другите! На тези малко им трябва!
Георги. Ама ще ни залъгвате ли? Че деца ли сме?
Стойко. Какво ще ни разваля ума!
Иван. И от деца повече сте вий! Да ви кажат само: оставете чуковете, и ще хукнете. За нищо не мислите!
Герги. Ба, ако ти и майстор Брайно искате да дигате черква за Христо и Рада да се… — мене до такива не ми е. Да надвий кърджалиите, да се върне — и нека си дига черква.
Дончо. Че тя тази черква само за него искаха да я свършат я!…
Иван (като се изправя сърдито срещу Донча), Ти да се махваш оттука! Свади и раздор си само да сееш помежду ни! От завист забрави всичко! Искаш черквата в последния час да оставим!
Михо. Брей ей! — какво правите, гледайте си работата!
Дончо (злобно усмихнат, посяга да разпасва престилката). Ха, тъй ли било! И вие ли почвате?
Иван. Върви си! Твойта работа аз ще я свърша.
Дончо. Добре. Аз не се натрапям!
Иван. За двама ще работя.
Герги (като посяга и той да разпасва престцлката си). За трима работете! Няма да ме залъгвате! Хайде, уста Стойко!
Издалеч се зачуват гърмежи, в същото време майстор Брайно излиэа от черквата.
Стойко (като се ослушва). Хъх, ей ги! Чувайте! Хайде!
Майстор Брайно (ослушва се). Захвана ли пак? (Изглежда Донча.) — Дончо, къде? — Уплашихте ли се?
Дончо. Аз не се плаша. Мене ме пъдят от работа…
Майстор Брайно. Кой те пъди?
Георги. Нито работа вършим, нито ще свършим — само да се караме тука!
Иван. Аз му казах да си върви!
Майстор Брайно. Как ще си върви? Ний не можем да се обърнем от вас. Зад гърба ни ще се изядете!
Михо (към Донча). Сега я чувай! — Градушка от куршуми ечи, вие ще се карате!
Герги (дърпа се настрана). Дотегна ми и чук, и занаят!
Дончо. Мене пък дотегна да се карам от сутрин до вечер.
Михо. Тогази да си идем всички!
Гърмежите ту се усилват, ту отслабват.
Стойко. Я чувайте как гърмят!
Иван. С такива зидари черква не се гради!
Герги (тръгва на една страна). Ти, като си по-добър, стой, че я сгради!
Дончо (тръгва на друга страна). Хайде! Бари всеки накъдето му очи видят!
Драган (излиза от черквата). Какво? Ще оставят чуковете?
Георги. Не можем се изнесе, стоката ни остава на кърджалиите, ами барим своите да видим да приберем…
Стойко (като оставя чука и става). Мойта жена я боли кракът — не може да върви!
Иван (удивен). Бе вие — уста Стойко, Герге! Какво правите? Дотука сме карали, сега ли ще оставим? Помислете малко!
Майстор Брайно стой безмълвен в недоумение, вгледан в черквата. Драган оглежда зидарите и застава зловещо зад него.
Майстор Брайно. Остави ги! Нека бягат, да вървят, където щат. Със заешко сърце като ще градите тази черква, оставете я!
Иван (като го гледа смаяно). И ти ли, Майсторе? И ти ли?
Майстор Брайно. Двадесет и пет години аз държах този чук и не се опря на него ни дърво, ни камък, ни вода, ни огън. И сега не е омекнала ръката ми — самичък го хвърлям. (Захвърля чука си през зида на черквата.)
Михо. Какво ще правиш?
Майстор Брайно. Заровете го в земята. Няма да похвала чук, не ща да черня вече зидарска чест! До ще време — друг ще го подйеме. Той да гради черкви, каквито трябва и както подобава!
Иван. В твойта ръка дядо Милко остави всичко, като оставиш ти черквата…
Майстор Брайно. Вървете — кому където очи виждат! Аз в нейните съсипни ще чакам сам смъртта си!
Стойко (като се кани да тръгне). Хайде! Аз знаях най-подир, че пак ще хванем Балкана…
Драган (изстъпва сред задарите, задгърбя майстора и със строг глас). Земайте чукове и да си сяда всеки на мястото. Тук главите ни да паднат, при тази черква — никой няма да помръдва! Работили сме тук — тук ще останем. Всеки ще прежали за нея живота си: каквото има. Цяло село, цял народ иска от нас черква — как да е, ще я свършим! (Зидарите се колебаят.)