Зидари (Драма в четири действия)
- Автор: Тодоров Петко
- Год: 1899
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Зидари (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
Михо. Само ний останахме…
Майстор Брайно (замислен). Искам до довечера кръст да дигна тук — пък бягане на всекиму в ума…
Георги. Таквози време дошло, на четири всекиму трябва да играят очите.
Майстор Брайно. Никому ли не остана капка вяра в душата?
Стойко. Хем чук нагъвай, хем към кърджалии надавай ухо, хем се озъртай накъде да бягаш — душа не останало у тебе, каква ти вяра?
Майстор Брайно. Който е зидар, като хване чука, всичко забравя. По-скоро душата му ще отделят от него, отколкото чукът от ръката му.
Михо. Де ги такива зидари?
Майстор Брайно. Таквизи черква градят! Няма ли той господ в душата си, не вярва ли сам в своята работа, да хвърля по-скоро чук и да бяга.
Георги. Защо да се лъжем един други. Не виждаме ли сами?
Стойко. Право. И аз туй щях да кажа. То бива всичко до време.
Драган (тръгва към черквата). Остави ги, Майсторе. Ела да видим там вътре…
Майстор Брайно (бави се един миг и после тръгва изведнъж след Драгана). Сядайте на работа. Стига разправии!
Драган и майстор Брайно влизат в черквата, а другите зидари се хващат неохотно за работа. След малко мълчание.
Георги. Добре, да седнем! — Зехме чуковете. — Подире? — И дядо Милко, като чу напред, отблъснали ги, хвана да вика: младежка сила му подигала мишците. Ама подире, като зе да разправя онзи как прострели Деяна — пресъхна му долнята устна.
Стойко. Ами-ами. Видя ли го? Млъкна, ни хък, ни гък. Хем той, дето е най-сърцат от всички.
Георги. Сърцат, ама си отиде. Чу ли то какво каза — на майстор Брайна оставя всичко.
Стойко. Остави ни дядо Милко!
Георги. А бе и майстора, и уста Драган дип добре знаят — Бежанова майка не плаче — Стоянова! Ами…
Стойко. Те защо влязоха в черквата?
Георги. Иди ги разбери. Той, майстора, от вчера сякаш бълнува — не приказва.
Стойко (като става и дебне към вратата на черквата). Ама в черква ли влязоха, или… да не би през другите врата…
Георги. Я ги виж!
Стойко (наднича). Тук били. Може да искат да съборят гредата на оная скеля. Или се сговарят.
Дончо. За дяда Милка, за уста Драгана и майстора — най-калени и опитни хора тука в цяло пригоре — зехте да се двоумите, пък оттатък оставихте всичко в ръцете на Сирака. Че ме накарахте и аз дядова си кавал да му дам.
Иван. Хай сега пък и ти! Че Христа как го мислиш?
Дончо. Ще видите. То скоро ще се обади!
Иван. Ти твойте дертове навред трябва да ги вмесиш!
Дончо. Туй не е от дерт. Вий като дебнете и приказвате за дяда Милка и майстора от дерт ли е? Или Христа и от дяда Милка по-горе ще го турите!
Стойко. Хора сме, хора. От едного ако тече кръв, от другиго вода ли?
Дончо. Ама този, който е със своите, за свое име — кръвта си до капка да пролее, няма да му се посвиди. Пък един голтак — нийде никого няма — за какво ще го боли?
Иван (като го смерва строго с очи). Теб ти е по-тъмнял ум и свяст, Дончо! Човека излязъл срещу куршумите…
Дончо. Излязъл сила пред таквизи като тебе да покаже. Знам ги таквизи юнаци!
Иван. Под твоя език змия усойница се е свила! Като си бил по-верен на рода си, защо остана тука?
Дончо. Защо съм останал — моя работа! Аз питам ли тебе защо ти си останал? Иван. Ти да млъкваш!
Герги (към Ивана). Пък ти отде-накъде ще запушаш на Дончо устата? Остави го. Те все наедно са били. Да каже. — На Христа сме оставили и селото, и гла-вите си.
Дончо. Един човек като Сирака, който е в света тъй, като стрък в полето, който не знае ни баща, ни майка, не си троши той главата. Когато е в село, да го видят хората, ще се запърши, ще дигне глава — ама намери ли се натясно, виж, че зарязал всичко и хванал Балкана!
Герги (към Иван). Чуваш ли?
Дончо. Една педя земя няма той да го връзва тук. Две керемиди няма. Какво го е еня?
Стойко. Ами, какво го е еня?
Иван (към Донча). Теб ти е на всички да разклатиш вярата! Сега, когато и тъй е разклатена: да оставят черквата!
Георги. Невидяла ви се вече черквата и главата! Всякой каквото рече — с черквата му вадите очите!
Иван. Христо тука си е оставил сърцето и честта! Остави Рада…