Зидари (Драма в четири действия)
- Автор: Тодоров Петко
- Год: 1899
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Зидари (Драма в четири действия)». Краткое содержание книги:
Дядо Милко. Помози бог, зидари. Дойдох при вас пак. Тук най-силна вяра тряба да има.
Михо. Дал бог добро, дядо Милко. Без вяра нищо не върви в този свят.
Дядо Милко. И мен, и на цялото село тук ни е надеждата. Ти, майсторе…
Драган (от скелята, като пресича старейшина). Чакайте, от чучура някой иде насам.
Четвъртият момък иде запъхтян.
Георги. Идете ли си?
Стойко. Бягате ли?
Четвърти момък (още запъхтян). А, тъй, бягаме! Ида да зема хляб! — Хе, много пъти нашата майка са разплакали те, ама и ний сега тяхната разплакахме!
Иван. Какво стана?
Четвърти момък Излезте да видите! Всеки отворил очи ай таквиз! (Показва стиснати пестници.) Никой от нищо не мига.
Дядо Милко. Фала ви, момчета!
Четвърти момък. Каквото от памтивека е накипяло, сега на тези се изля на главите. Да го помнят и в гроба!
Дядо Милко (трогнат). Фала ви, момчета! Защо не съм млад и аз, кам да сме млади, майсторе — младежка сила зе да ми подига мишците!
Майстор Брайно. Христо и за нас младува там, дядо Милко!
Дядо Милко. Всички са добре, нали?
Четвърти момък. Само на Дойна Дългия Деяна убиха и един има ранен!
Иван. Убиха!
Георги. Туйто!
Стойко. Викахме ви снощи…
Иван. Стриков ми е Деян. Лека му пръст!
Дядо Милко. Бог да го прости.
Иван. Не посрами той името ни.
Четвърти момък. Такъвзи го гледахме, разпасан като мене, ама като се разлюти зад скалите и на други сила даде.
Дончо. Ами кого раниха?
Четвърти момък. Дядова Калчов Петко… Ама той не сетил куршума. Като му протекла кръвта над навуя — домокряло му, тогази полетя да падне. Христо му проми раната.
Драган. С туй да се свърши.
Георги. Мъртвия ще прежалим. Раната на Петка ще зарасне. Той е млад!
Четвърти момък. Да не ви е грижа. Там не щем да знаем. Христо вика — куршум го не хваща. От пусията си седмина повали. Като то свиха отвред — свършиха му се пачаврите за кавала, той си съблече ризата и я надра.
Дончо (малко настрана, с присмех). Правил го е Дончо Арнаудов.
Четвърти момък. Отгоре самичък се обади на Коняра и с един телян му проводи много здраве.
Дядо Милко (поклаща угрижено глава). С огъня игра — с огъня игра.…
Майстор Брайно (към момъка). Кажи, всичко кажи, как се бият там — и тука да ги съживиш!
Четвърти момък. Още на призори, щу бяха изгаснали звездите, като се зачуха зурлите им, и ний дебнешком се надвесихме над скалите. Похазаха се няколко гивендии със зилове, играят пред бюлюка…
Михо (със стиснати пестници). Дали и мойта Цвята е тръгнала със зилове!
Четвърти момък. Нека минат — рече Христо. След тях ей бюлюка, главатарите на коне напред. Деян дигна шишенето. Кимна и Христо, па като урнахме всички! Орляк пилци като ги налети изневиделица дувана, виждали ли сте? (Махва с ръка.) Подир малко целият бюлюк с пушки и пищови налетя — те отдолу, ний отгоре — пата-кюта. Тогази убиха Деяна. Видяха, под градушки куршуми не се минава, дръпнаха се пак. На земята писнаха бари десетина ранени…
Чува се един далечен гърмеж. Плахо ослушване между зидарите. Подир малко мълчание още два гърмежа веднага един след друг. Общо настръхване.
Дядо Милко (след първото оживление, изведнъж съкрушено, като протяга ръка в посока на гърмежите). Не е шега туй, момчета. Хванахме се на туй хоро, ама не зная как ще я изкараме. Не му виждам края.
Майстор Брайно (който в това време се е поотстранил, оглеждайки черквата, се повръща). Мене у Христа ми е надеждата!
Четвърти момък. Слушайте — ний как я изкарахме! Разсъмна се, едвам по Балкана се разведри мъглата, показаха се да прибират ранените. Като им нададохме още един, половина на място се гаврътнаха!
Георги. Каквото щеш ми приказвай ти — няма да излезем ний наглава.
Дядо Милко (като свива рамена). Имало и мойта глава да пати.
Майстор Брайно. За какво са глави — да пащат и да работят!
Дядо Милко Майсторе, аз отивам да проводя на момчетата хляб — в твои ръце всичко остава. Подйемеш ли ти кръста, има за какво още да се хванем!