Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
За миг Пол Озбърн извърна глава, сетне пак стрелна поглед към Жан Пакар. Двамата седяха на предната тераса на „Ла купол“ — оживено и шумно заведение на булевард Монпарнас край Сена. Говореше се, че било любимо място на Хемингуей и мнозина други писатели. Озбърн поръча на минаващия келнер две чаши бяло бордо. Пакар поклати глава и помоли за чаша доматен сок. Той не пиеше алкохол.
След като келнерът се отдалечи, Озбърн отново погледна книжната салфетка, която му бе подал Жан Пакар. Върху нея беше изписано име и адрес: г-н Анри Канарак, квартал Монруж, авеню Вердие 175, апартамент 6.
Келнерът донесе виното и сока. Озбърн пак прочете адреса, после грижливо сгъна салфетката и я прибра в джоба на сакото си.
— Сигурен ли сте? — запита той, гледайки втренчено французина.
— Да.
Жан Пакар се облегна назад, преметна крак върху крак и също се втренчи в Озбърн. Изглеждаше силен, педантичен и много опитен. Озбърн се запита какво ли би отговорил на въпроса, който го мъчеше в момента. Той беше само лекар и първият му опит да убие Канарак в пристъп на ярост бе завършил с провал. Но Жан Пакар беше професионалист. Сам го бе казал при първата им среща. Имаше ли разлика между професионален наемник в Третия свят и наемен убиец в голяма европейска столица? Може би в самочувствието, но иначе — едва ли. В крайна сметка и двамата вършат едно и също, нали? За пари. Убиват и получават възнаграждение. По какво могат да се различават тогава?
— Питам се — предпазливо изрече Озбърн — дали понякога не работите на своя глава.
— Какво имате предвид?
— Искам да кажа, не работите ли понякога самостоятелно? Не приемате ли поръчки извън компанията?
— Зависи от поръчката.
— Но можете да приемете.
— Защо питате?
— Значи се досещате за какво става дума…
Озбърн усети, че дланите му са влажни. Внимателно остави чашата, взе салфетка и избърса потта.
— Доктор Озбърн, смятам, че изпълних обещаното. Сметката ще получите чрез компанията. Беше ми приятно да работя с вас и ви желая всичко най-хубаво.
Жан Пакар остави на масата банкнота от двайсет франка и се изправи.
— Au revoir — каза той, заобиколи младежа на съседната маса и тръгна към изхода.
Озбърн проследи с поглед как детективът минава пред широките прозорци и изчезва във вечерната тълпа по тротоара. После разсеяно прокара пръсти през косата си. Току-що бе помолил един човек да извърши убийство и бе получил отказ. Какво правеше, какво се канеше да направи? За миг му се прииска никога да не бе идвал в Париж, никога да не бе срещал човека на име Анри Канарак.
Той затвори очи и потърси някаква мисъл, с която да се разсее. Но вместо това зърна гробовете на майка си и баща си. После се озова до прозореца на директора в Хартуик, а навън леля Дороти с проскубано енотово манто се качваше в таксито и изчезваше сред снежната виелица. Ужасното чувство за самота беше непоносимо. Такова оставаше и до днес. Парещата болка бе все тъй жестока.
Изтръгна се от видението и отвори очи. Наоколо хората се смееха, пиеха, отърсваха умората от деня и се готвеха за вечеря. Отсреща една симпатична жена с делово кафяво костюмче бе положила ръка върху коляното на събеседника си и говореше бързо, без да го изпуска от поглед нито за секунда. Весел смях откъм друга маса го накара да завърти глава. В този момент някой почука по стъклото. Една млада жена надничаше с усмивка откъм тротоара. За миг Озбърн помисли, че гледа него, после младежът от съседната маса скочи, махна с ръка и изтича да я посрещне.
На десетгодишна възраст един човек бе изтръгнал сърцето му. Сега знаеше кой е този човек и къде живее. Нямаше път назад. Нито днес, нито когато и да било.
Трябваше да го стори — заради майка си, заради баща си, заради самия себе си.
15.
Сукцинилхолин: препарат за отпускане на мускулатурата със свръхкратко действие. Предаването на невромускулни импулси бива потискано докато в организма се поддържа достатъчна концентрация на сукцинилхолин. След мускулна инжекция парализата трае от седемдесет и пет секунди до три минути, като общото отпускане започва в края на първата минута.
Сравним по ефект с препарата кураре, синтетичният сукцинилхолин не оказва влияние върху съзнанието и чувството за болка. Той просто отпуска мускулатурата, започвайки от клепачите, след това челюстта, крайниците, коремните мускули, останалата скелетна мускулатура и накрая дробовете.
Използва се по време на операции за цялостно отпускане на мускулатурата, чрез което дава възможност за по-умерено дозиране на упойката.