Вълчето братство

— Мислиш ли, че наистина е изстинала? — прошепна Йоме на Мирима.

— Ще видя — каза Мирима, слезе и също топна пръсти във водата, въпреки че никой друг по брега не смееше. Бинесман беше прав. Водата беше студена, студена и чиста като в най-дълбоките планински езера. А нивото наистина се беше покачило.

Мирима погледна към Йоме и каза:

— Замръзва!

Габорн слезе на един голям плосък камък близо до Мирима, наведе се над гладката като стъкло повърхност и започна да чертае руни — най-обикновени деветки, означаващи закрила. Повтаряше фигурите на есетрата.

Една от грамадните есетри доплува до него, точно под ръката му, и тъмносиният й гръб почти го докосна. Хрилете й се разширяваха и свиваха ритмично, докато рибата го гледаше — следеше пръстите му, сякаш са нещо за ядене. Беше възбуждащо близо до Мирима.

— Точно така. Ще те закрилям, ако мога — прошепна Габорн на рибата. — Кажи ми от какво се боиш?

Продължи да рисува руни във водата, като се взираше в очите на рибата и в собствения си ум. После се намръщи, сякаш това, което виждаше, го смути.

— Виждам мрак във водата — промърмори той. — Виждам мрак и вкусвам метал. Усещам… задушаване. Вкусвам… метал. Идва нещо… червено.

Младият крал изведнъж замълча, сякаш беше престанал да диша. Очите му се подбелваха.

— Крал Ордън! — извика Бинесман, но Габорн не помръдна.

Мирима помисли дали да не го хване, за да не падне, но Бинесман слезе до водата и го докосна по рамото.

— Какво? — попита Габорн, събуждайки се от вцепенението си. Подпря се на близката скала.

— От какво се боят? — запита го Бинесман.

— Боят се от кръв, мисля — каза Габорн. — Боят се, че реката ще се напълни с кръв.

Бинесман притисна тоягата си към гърдите, намръщи се и удивено поклати глава.

— Не мога да го повярвам. Няма никакъв признак за приближаваща се армия, а за да се напълни реката с кръв, ще е нужна много голяма битка. Радж Атън е много далече. Но наистина става нещо странно. Усещах го през цялата нощ. Земята е в болка. Усещах болката й като убождания с игли… на север оттук, в Северен Кроудън, както и на юг. Тя трепери по далечни краища, но има слаби потръпвания и тук, под краката ни.

Габорн се опита да погледне на нещата откъм по-светлата им страна.

— Все пак ме успокоява, че си имаме тези магьосници в рова. — Той се обърна и заговори на тълпата с копията, лъковете и рибарските мрежи. — Нека никой да не лови риба от този ров, нито да замърсява водите му по какъвто и да било начин. Никой да не плува в него. Тези водни чародеи ще бъдат наши гости.

После попита Бинесман:

— Можем ли да отделим рова от реката?

Мирима знаеше, че няма да е трудно. Едно изкуствено малко отклонение горе по течението изливаше вода в канала, който захранваше рова.