Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
Най-голямата мистерия по отношение на катастрофата в Пентагона обаче се центрира върху това, какво точно е станало с Полет 77 на American Airlines — „Боинг“ 757, превозващ само 64 пътници. Според официалните източници целият самолет се е изпарил зад стените на Пентагона.
Въпреки това, три години след 11/9, никой не е извадил и една снимка на фюзелаж, реактивни двигатели и седалки от „Боинг“ 757, багаж или някакви други разпознаваеми остатъци. Единственото малко парче червено-бяло-сребърен метал, разпространявано диво от основните новинарски медии, никога не е било категорично идентифицирано като идващо от „Боинг“ 757. Тази вече прочута мистериозна вещ категоризирана като фалшива от някои от чуждите вестници, просто не се появява в нито една от снимките, заснети през първия половин час от катастрофата.
След всяка голяма самолетна катастрофа всяка част от самолета се сглобява, за да се научи причината и да се предотврати повторната й поява. Затова трябва да се запитаме: „Защо никой от правителството не е представил никаква снимка на останките от Полет 77?“
Освен това съществуват озадачаващите проблеми с дупките в Пентагона. Разстоянието между крайните точки на крилете на „Боинг“ 757 е 124 фута и 10 инча [37.45 м]. Официалната версия за катастрофата в Пентагона твърди, че „Боинг“ 757 е навлязъл в сградата под ъгъл от 45 градуса. Този ъгъл би увеличил разстоянието между крайните точки на крилете на 177 фута [53.1 м). Забележете, че общата височина на 757 е 44 фута и 6 инча [13.35 м], а ширината на външния корпус е 12 фута и 6 инча [3.75 м]. Въпреки това дупката в Пентагона, цитирана като мястото, от което е навлязъл самолетът, фотографирана, преди да се сгромолясат стените, е между 15 и 20 фута [4,5–6 м], което едва-едва стига, за да побере ширината на корпуса на машината. А височината на дупката е по-малко от два етажа, или около 20 фута [6 м], по-малко от половината от височината на „Боинг“ 757.
Дори след като стените се сгромолясват малко след 10 часа, възникналата в резултат дупка в стената на сградата пак не е достатъчно голяма, за да могат през нея да минат и крилете на „Боинг“ 757. Странното е, че никакви доказателства за никакви криле или опашка на какъвто и да е било самолет не са открити извън сградата освен малкото парче метал, споменато по-горе.
Надявайки се да защити официалната версия, френският изследовател на авиационни катастрофи Франсоа Гранжие53 внимателно изучава катастрофата в Пентагона, но е принуден да заключи: „Мисля, че траекторията — доколкото човек може да я открие днес — изключва удар срещу фасадата… Това, което е сигурно, когато човек погледне снимката на тази фасада, която остава незасегната, е, че е очевидно, че самолетът не е минал оттам. Все едно да си представяме, че самолет с тези размери би могъл да премине през прозорец и да остави рамката му на мястото й.“
Също толкова странни са фотографиите, изобразяващи това, което според официалните лица е изходната дупка, предизвикана от самолета, когато той прониква в Пентагона. Тази дупка, разположена от вътрешната страна на четвъртия кръг на сградата, е не по-висока от 8 фута [2.4 м], има само леки обгаряния отгоре и дори незасегнати прозорци точно над нея. Изключително странно е, че предницата на „Боинг“ 757, чийто обвит с алуминий нос няма никаква плътност, е могла да оцелее от проникването през четири стени от усилен железобетон, като същевременно не е оставила никакви известни останки зад себе си. Официалната версия твърди, че горещината от 1500 градуса, причинена от катастрофата, е била достатъчно силна, за да изпари целия самолет и пътниците. Човек обаче се чуди защо стените от двете страни на тази изходна дупка не са обгорени.
Макар няколко свидетели, например армейския капитан Линкълн Лийбнър, да казват, че отчетливо са видели реактивен самолет на American Airlines бързо и на малка височина да се приближава към Пентагона, други не са толкова сигурни54. Стив Патерсън казва на Washington Post през онзи ден: „Самолетът изглеждаше така, сякаш може да побере от осем до дванадесет души“. Том Сайбърт заявява: „Чухме нещо, което издаваше звука на ракета, а след това чухме силен гръм“. Майк Уолтър възбудено разказва на CNN: „Самолет, самолет на American Airlines. Помислих си: «Нещо не е наред. Лети наистина ниско». И го видях. Имам предвид, че беше като ракета с крила.“ Даниел О’Браян казва на ABC News: „Скоростта, маневреността, начинът, по който се обърна, всички мислехме в радарната зала, а всички ние сме опитни авио-диспечери, че това е военен самолет.“
53
Meyssan, op. cit.
54
Ibid.