Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
Също в тази връзка, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд се опита да задуши специален доклад от средата на 2002 г. на Министерството на отбраната, назоваващ Саудитска Арабия „ядрото на злото“ и заявяващ, че саудитски фондове подкрепят по-голямата част от терористичните групи в Близкия Изток, защото саудитците имат интерес от поддържането на напрежението в региона. Според федералния надуващ свирката Ал Мартин49: „За републиканските администрации, започвайки от Ричард Никсън, винаги ръководен принцип е бил да потискат истината за Саудитска Арабия.“
9. Какво в действителност се случи в Пентагона?
В Пентагона официалната версия отново изглежда достатъчно правдоподобна — трети похитен пътнически самолет се разбива във военния команден център на Америка, предизвиквайки пожар, който убива повече от 185 души и кара част от западната стена да рухне. Както е и с останалата част от обясненията за 11 септември обаче, колкото по-отблизо се вглежда човек, толкова по-мистериозно става събитието.
Да вземем случая с Ейприл Галоп50, която била на работа в западната част на Пентагона, когато тя е ударена на 11/9. Галоп се канела да заведе детето си на детска градина, когато сградата била разтърсена от експлозия. „Помислих, че е бомба — спомня си Галоп. — Бях покрита с отломки и първата ми мисъл беше за сина ми. Запълзях наоколо, докато не открих количката му. Тя беше смачкана на топка и аз много се уплаших. Тогава обаче чух гласа му и успях да разбера къде е. Изпълзяхме през една дупка в стената. Отвън се занимаваха с оцелелите направо на ливадата. Всички линейки обаче бяха тръгнали и един човек, който беше наблизо, се намеси, качи ни в частната си кола и ни закара в болницата. Образите са прогорени в съзнанието ми.“
Галоп казва, че докато били в болницата, неведнъж я посетили мъже в костюми. „Те така и не се легитимираха и дори не казаха за коя агенция работят. Знам обаче, че не бяха новинари, защото научих, че Пентагонът е казал на репортерите да не отразяват историите на оцелелите; в противен случай няма да получат никаква информация повече. Мъжете, които ни посещаваха, обясняваха, че не могат да ми кажат какво да говоря, а само искат да направят някои предположения. След това обаче ми казваха какво да правя, т.е. да приема парите [от Фонда за компенсиране на жертвите] и да млъкна. Освен това настояваха, че сградата е ударена от самолет. Повтаряха това до втръсване. Аз обаче бях там и така и не видях самолет или дори останки от самолет. Предполагам, че версията за самолета е измислена, за да промиват мозъците на хората.“
Ейприл Галоп обмисля да се включи като ищец в иска по Закона RICO (Организации, повлияни от рекет и корупция), подаден срещу президента Буш и други висши официални лица заради провала им да предвидят и да предотвратят атаката, заведен от Елън Мариани [авторката на предговора на книгата]. Откъси от този иск могат да се открият в Приложение Г на тази книга.
За разлика от Световния търговски център, около Пентагона са се намирали незасегнати свидетели, някои от тях с дигитални камери. Един от тях е Стив Рискъс, 24-годишен компютърен специалист, който казва, че е видял летателното средство да минава над него и да удря улична лампа, преди да се забие в Пентагона51. Незабавно започнал да снима от разстояние по-малко от 200 ярда [182 м] и по-късно публикувал снимките си в един новооткрит уебсайт: http://Criticalthrash.com. Неговите снимки, заедно с други, които не са контролирани от правителството, предизвикват съществени проблеми на по-късната официална версия за катастрофата в Пентагона.
Те изобразяват чиста, зелена морава пред повредената стена, която противоречи на официалното твърдение, че самолетът е ударил земята, преди да влезе в сградата. Освен това показват един стълб на улична лампа, който е съборен, но не и другите, намиращи се наблизо и в обхвата на крилете на самолета.
Един уебсайт дори публикува многобройни официални снимки на катастрофата в Пентагона и предизвиква зрителите да открият някаква следа от самолет52. Интересното е, че години след 11/9 нито масмедиите, нито ФБР са обърнали някакво внимание на снимките на Рискъс или на въпросите, които те повдигат. Тук си струва да се отбележи, че ФБР конфискува всички видеозаписи от охранителни камери в близост до катастрофата в рамките на няколко минути; малко по-късно Пентагонът публикува само пет кадъра от един от тези видеозаписи, който показва почти неразличим обект, който се сблъсква в сградата, следвано от огромно огнено кълбо.
49
(Препратката е повредена при сканирането — б.е.р).
50
Интервю на автора с Ейприл Галоп, 18 април 2004 г.
51
Thierry Meyssan, editor, Pentagate, (London: Carnot Publishing Ltd., 2002).
52
http://www.asile.org/citoyens/numero 13/pentagone/erreurs_en.htm.