Портретът на моя двойник
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портретът на моя двойник». Краткое содержание книги:
Всички комбинират, казах аз тогава най-решително. Думата „живот“ спокойно може да се замести със съвременния й еквивалент — комбина. И тогава ще разговаряме така:
— Той комбинира ли? (Жив ли е?)
— А-ха, той вече не комбинира! (Мъртъв е.)
— Как ми се комбинира! (Искам да живея!) и т.н.
Този отдясно и Шефа ме убедиха в това. Но комбината ми с Шефа завърши печално за мене, а какво ли ще стане с тазвечерната комбина? Какво?
Готов съм да се откажа отново. Моля за спокойствие, моля да не играя. Стига, не искам, не искам…
Искам да си бъда у дома, да съм много спокоен, да лежа до жена си и тихо да си говорим, все едно какво, и като отида в редакцията, да ми кажат заеми се с тоя случай, но както винаги бъди безпощаден. Безпощаден? Към кого? Наистина ли щадя себе си?…
Искам да бъда някаква сплав от добродушие, спокойна сила и малко талант, защото така дълбоко знам, че времето не е кретенско, а кретен съм аз, че се оправдавам чрез другите, защото съм виновен, че земята не ме подхвърля, а аз подскачам върху нея, подскачам като подивяла бълха, подскачам…
Картите са в ръцете ни. Великият и страшен удар започва.
— Отварям! — казва Хиената с кент флеша в ръцете си.
— Тройно! — казвам аз съгласно уговорката. — Сто и двадесет лева.
Бай Петко и ортакът се измъкват. Ударът ще бъде от моята ръка.
— Триста и шестдесет! — казва Хиената, без да мръдне.
Аз се въодушевявам. Чувствувам бъдещия замах на ръката си, рамената ми потръпват, обзема ме истинска сладост и поривисто извиквам:
— По три!
Благоразумието на Хиената надделява. Това са хиляда и осемдесет лева освен началните четиридесет от розетката.
— Да! — казва той. — Внасяй!
Бързо изважда своите пачки. Евтин трик! Да си мисля, че лъже! Хвърля една от десетлевовите банкноти и добавя четири по двадесет лева.
Моите отдавна са преброени, само ги поставям решително, като голям комарджия.
Бай Петко се е вцепенил.
— Ама какво правите вие! Това на нищо не прилича, момчета! — Той се чуди къде е попаднал. Тая игра не е като приятелските игрички за по два лева печалбица. Тук си мирише на чисто престъпление.
Този отдясно се е измъкнал до клозета. Не съм забелязал кога е отишъл. Сега се връща и като вижда купчината пари на пода, извиква:
— Какво става тука?
— Не, това не е игра! — казва бай Петко. — Спрете!
Моят ортак се ухилва. Очевидно е доволен от мен.
— Десет процента за домакинство ще дадете ли? — пита развеселен той.
Всички пари са поставени на пода. Двамата с Хиената се гледаме злобно. Чувствувам се като наелектризиран. Иде нещо великолепно!
— Карти? — пита ортакът и продължава да се хили.
— Имам си! — Хиената ме следи.
Аз се замислям. Вживявам се, почвам да треперя и се възхищавам на себе си. Симулирам блъфьор, който едва сега разбира докъде е стигнал. Въздишам тежко-тежко и развалям смешната кента. Хвърлям деветката и десетката пики. Трябва да ми дойдат същите, но от купи. По този начин ще имам кент флеш до поп от купи. Онзи отсреща има до дама и от кари. Размазването му е повече от сигурно.
— Две карти! — казвам аз.
— Къде си тръгнал с тия два леви крака! — изхилва се Този отдясно.
Най-после Хиената се усмихва. Щом тегля две карти, всичко е в негова полза. В най-лошия случай ще спечели хилядарката, която се намира вече на пода. Аз се любувам на познатите му разсъждения и поемам двете карти, които Този отдясно ми подава.
Точно това, което ми трябва. Деветка и десетка купи, оня тип си мисли, че аз съм отишъл на каре… Горкият!
Когато искаш да удариш някого, така че да приплаче от болка, създай му преди удара хубаво настроение — беше казал моят покерджийски учител.
Затова разигравам обратния финт. Таралежа симулира непоколебимост. Хиената се хваща. Казва силно:
— Петстотин нови!
— По три! — почти не чувам гласа си.
— Още по три!
Тия три фрази са изговорени за половин секунда. Това са светкавици, божествените искри, които могат да те убият.
— Внасяй! — казвам аз с просташкия глас на Хиената. И бутвам пачките напред. — Плащам!
Върху тая маса никога не е имало толкова пари. Малко повече от единадесет хиляди! Бай Петко е вцепенен. Този отдясно се е облегнал на креслото и гледа втренчено в камарата банкноти.
— Кент флеш! — казва Хиената.
Целият е изпотен. От челото, от носа му капе пот. Сега мога да си позволя последната гавра.
— Плащам ти, за да видя! — казвам.
Той сваля картите. Посягам да сваля моите и да прибера купчината с парите… Не вярвам на очите си, кръвта ми спира да тече, застивам!
Хиената държи кент флеш до асо! Пет последователни кари!