Портретът на моя двойник

— Разбира се!

Умирам да попадам в подобни нелепи положения. При това с такъв партньор. В задния му джоб, изглежда, винаги имаше една колода финни найлонови карти. Той ги измъкна и елегантно ми предложи да теглим кой да бъде банката.

— Вие разбирате, нали? — каза той най-внимателно. — Ще играем за Лина! Едната половина от нея ще бъде моя залог, а другата половина — вашият!

— Може ли да я разиграем на части? — попитах аз. — Защото при една неделима половина във всички случаи ще се играе ва-банк!

— Да — отвърна той, — но това води неизбежно до оценка на частите! Трябва да се споразумеем, защото не може да заложите крак срещу ухо или това великолепно носле срещу тия рахитични глезени!

— Вие сте идиоти! — изкрещя Лина.

— Спокойствие, госпожице! — отвърна моят партньор. — Ще играем ва-банк! Това означава, че изцяло ще принадлежиш на един от двамата!

Тогава аз не знаех за умението му да си взима тази карта, която му трябва. Загубих.

— Много съжалявам, много! — стисна ръката ми той, като прибираше колодата. — Вие сте ми толкова симпатичен, че ми се искаше да я спечелите!

— Вие не сте мъже! Вие сте нищожества! Комарджии! Негодници! — викаше тази малка гъска.

Оставих ги двамата и си тръгнах. Беше ми весело. Този тип със стойка и физиономия на очиларка страшно ми хареса. По-късно аз щях да кажа, че това е най-одухотвореният, най-очарователният мръсник, когото съм видял през живота си. И ще ми разправят разни, че формата не била важна! Не, мили мой, всичко е формата! Ох, да можех да бъда такъв чуден формалист!

Не бях изминал няколко крачки по стълбите, когато той ме догони.

— Много извинете — разглеждаше ме усмихнато, — а други игрички опитвате ли?

— Да.

— Например една игра на пет карти?

— Разбира се!

— Да кажем, във вторник в шест часа тук, доведете и втория, аз ще доведа четвъртия!

Така започнахме. Горката Лина, обърнахме любовия таван на игрално казино. Тя не можа да понесе и ни изпъди като загуби и мен и оня с магнитофона. Сега я срещам от време на време, омъжила се за някакъв левак. И си представям, че умира от скука. Къде ще намери такива скици нас! Как божествено я проиграхме!

И все пак аз спечелих. Това е приятелството ми с Този отдясно. Въпреки че в продължение на година и нещо той редовно ме обираше, ние си бяхме приятели. Особено добре си пасвахме във втората игра — с жените. Той се оказа такова богато момче, с безброй връзки, и то не с някои очукани мадами, а с доста прилични същества.

И за двама ни жените също са игра, само че по-безцветна от покера. Случвало се е даже да ни се обадят по телефона за каре и ние незабавно да изоставим приятелките си.

Трябва да кажа, че имаме едни от най-добрите и най-чудесни съпруги в света. Или както казват моите приятели, аз съм улучил една в милион. Тя е живият ангел, изпратен на земята, за да буди моята съвест. Ама как може да се събуди нещо, което го няма? Зная какви усмивки ще предизвикам, като кажа, че обичам жена си и треперя от страх за нея. Изглежда, че единственото мерило за любовта си остава страхът, който изпитваме за този, когото обичаме. Винаги се сещам за нея дори когато сме скарани (все по моя вина) с радост, приятно ми е да мисля за нея, да си припомням лицето й, очите й, думите й. Тя е страшно хубава, по-хубава от всички жени, които познавам и изглежда, че и другите, които са я виждали са на същото мнение. Също така понякога ми се струва, че за нея бих направил дори онова, за което въобще не съм способен. Ако някога се опитам основно да променя себе си и начина на живота си, това ще бъде само заради нея. Наистина у мене назрява някаква идея да си платя греховете накуп, да се самоизпратя по дяволите или да се превърна в нещо друго. Там е работата, че не знам в какво.