Фиона
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фиона». Краткое содержание книги:
Досега Майлс е получавал всяка жена, която е пожелавал. Но Фиона е дала клетва никога да не се отдаде на смъртня си враг…
Фиона се отдръпна като опарена.
— Роджър ми позволи да остана неомъжена. Смятах да положа монашески обет.
Майлс я погледна с неподправен ужас. Преди да е успяла да реагира, той я грабна в обятията си и започна да я милва по гърба.
— Вие сте жена, създадена да дарява любов! Защо искате да я запазите само за себе си? Нима не искате да имате деца, да ги видите как порастват? Няма нищо по-прекрасно от едно дете, което ви гледа с доверие и признателност.
Фиона вдигна глава, която несъзнателно беше опряла на рамото му. Вече беше свикнала с докосванията му и не се съпротивляваше срещу ръцете му.
— Никога не бях срещала мъж, който обича децата. Всички мъже, които познавам, мислят само за ядене и пиене, за турнири и за жени, с които да се забавляват до насита.
— Вижте, Фиона, има много аргументи в полза на добрия двубой или на борбата за едно добро дело. Няма да отричам, че и аз обичам хубавото вино и понякога прекалявам. Обичам и жените, но ги вземам в леглото си само с тяхно съгласие. А сега ми позволете да сваля роклята ви.
Фиона се дръпна назад и го изгледа унищожително.
— Не се безпокойте. Аз ще спя сам на това студено и твърдо легло и няма да ви досаждам. Искам само да разберете, че без роклята ще спите по-добре. Не можете да прекарвате дни и нощи в една и съща дреха.
— Чувствам се превъзходно, благодаря. Нямам намерение да сваля роклята си.
— Както желаете. — Майлс й обърна гръб и започна да се съблича, Фиона побърза да се мушне в леглото си. Единствената свещ в стаята не беше догоряла. Когато Майлс остана само по препаска около слабините си, отиде при нея и издърпа завивката от лицето й. Фиона лежеше по гръб и не смееше да се помръдне. Всяко мускулче в тялото й беше напрегнато до скъсване. Майлс приседна на ръба на леглото и приглади косите й на слепоочието. Погледна я, без да каже нито дума, и се наслади на докосването до меката й кожа.
— Лека нощ, Фиона — прошепна накрая той, приведе се и я целуна леко по устата.
Фиона вдигна ръка, за да изтрие следата от целувката, по Майлс я сграбчи за китката и не й позволи да го стори.
— Какво трябва да се случи, за да обикнете някой мъж? — прошепна задавено той.
— Мисля, че не мога да обичам — отговори искрено тя. — Или поне така, както вие искате.
— Навеждате ме на мисълта, че не е зле да опитам. Лека нощ, ангеле мой.
Той я целуна отново и тя не се възпротиви. Не можа да му каже, че съвсем не е крехка и слаба, за каквато я мисли, но след ставането му побърза да изтрие целувката от устата си.
ПЕТА ГЛАВА
Майлс, Фиона, сър Гай и останалите рицари пътуваха още два дни, преди да стигнат южната граница на Шотландия, Фиона направи още един опит за бягство — през нощта, докато Майлс спеше съвсем близо до нея, но стигна само до вратата, преди той да я залови и да я върне в леглото й.
След тази случка Фиона лежа дълго будна, размишлявайки за положението си. Тя беше пленница и все пак не беше. Никога не се бяха отнасяли към нея с такова внимание и уважение. Разбира се, той използваше всеки удобен случай, за да я докосва, но тя започваше да свиква с ръцете и устните му. Е, това не й доставяше удоволствие, но и не я отблъскваше, както в началото. Веднъж, докато се хранеха в гостилницата, един пиян мъж политна към нея и тя инстинктивно потърси защита в силните ръце на Майлс. Той отбеляза поведението й с напълно неподходящо задоволство.
Тази сутрин той й бе съобщил, че отсега нататък ще нощуват в шатрата му, защото в Шотландия почти нямало крайпътни гостилници. Намекна й, че щом прекосят планините, могат да се очакват сблъсъци с местното население, което не било добре настроено към англичаните.
Докато вечеряха, мислите му бяха далече от нея. На няколко пъти двамата със сър Гай се съвещаваха шепнешком.
— Наистина ли шотландците са толкова кръвожадни? — попита недоверчиво тя при второто му връщане на масата. Майлс я погледна неразбиращо.
— Трябваше да се срещна тук с един човек, но той закъснява. Отдавна следваше да бъде тук.
— Да не е някой от братята ви… или може би жена?
— Нито едното, нито другото — отговори бързо той.
Фиона престана да задава въпроси. Когато се настани в леглото си, все още облечена в роклята, подарък от Майлс, тя се обърна настрана, за да може да го гледа. Сънят му беше учудващо неспокоен.
Когато на вратата се почукаха, двамата скочиха от леглата си с еднаква бързина. Влезе сър Гай, следван от малко момче.
— Кит! — извика зарадвано Майлс и се втурна да прегърне сина си. Притисна го с такава сила до широките си гърди, че едва не го смачка. Ала момчето дори не извика, само се вкопчи здраво в баща си.