Фиона

Мислите й обаче бяха твърде далеч от ангелските — или поне от християнската прошка и смирение.

— Ще се боря до последен дъх — промърмори тя с поглед, насочен към небето. Очите й потъмняха и придобиха цвета на смарагд, осветен от луната. — Още не се е родил мъжът, който ще ме подчини на волята си. Ще се боря, каквото и да ми струва.

— Да не би да молиш Бога за помощ? — прозвуча подигравателният глас на мъжа, който я беше вързал.

Бавно, сякаш имаше на разположение цяла вечност, Фиона се обърна към мъчителя си и студенината в очите й го накара да направи крачка назад. И той беше самохвалко като отвратителното чудовище, на което служеше — Панел Уолдънхем; но лакеят ставаше подъл страхливец, когато не можеше да се опре на господаря си.

Джон се покашля нервно, после смело пристъпи напред и я сграбчи за рамото.

— Ти май се смяташ за голяма лейди, но в момента аз съм ти господар.

Тя го погледна право в очите, без да издава нищо от болката, която усещаше; не напразно беше понесла достатъчно физически и душевни болки в краткия си живот.

— Ти никога няма да бъдеш господар — отговори спокойно тя.

В първия момент Джон разхлаби хватката си, но само след секунди преодоля смайването си и я блъсна с все сила. Фиона едва не загуби равновесие, но с почти нечовешка концентрация успя да се задържи изправена и да тръгне напред по права линия.

— Всеки мъж е господар на жените — заговори зад нея Джон. — Само дето тия като теб не искат да го проумеят. На тебе ти трябва силен мъж, който да се качи отгоре ти и да те язди, докато се умориш. Само така ще се научиш кой е господарят ти. Чувал съм много работи за онзи Майлс Аскот и ще ти кажа, че именно той е мъжът, способен да ти даде онова, от което се нуждаеш.

Като чу името Аскот, Фиона се препъна и падна на колене.

Джон се изсмя със злобно задоволство, сякаш беше казал нещо много умно. После спря и безсрамно загледа как Фиона мъчително се изправи на крака, защото ръцете й бяха вързани на гърба, а стъпалата се бяха оплели в полите на роклята.

— Името Аскот разбунва кръвта ти, нали? — подигра се той и я дръпна да стане. После помилва бузата й, мръсните връхчета на пръстите му се плъзнаха по нежната кожа с цвят на слонова кост, по кадифените устни. — Как може прекрасна жена като теб да бъде толкова опърничава? Бихме могли да се позабавляваме малко и лорд Панел няма да научи никога, че сме си поиграли в тревата. Какво значение има кой ще ти бъде първият? Младият Аскот и без това ще ти отнеме девствеността. Каква е разликата дали ще стане днес или утре?

Фиона събра останалата в устата й слюнка и я изхрачи в лицето му. Когато мъжът вдигна ръка, за да я удари, болката заби хиляди остри иглички в измъченото й тяло, но тя избягна умело удара и хукна да бяга. С вързаните си ръце не можеше да напредва достатъчно бързо, затова Джон я настигна много скоро, сграбчи остатъците от полата й, тя политна напред и падна по лице на скалата.