Фиона
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фиона». Краткое содержание книги:
Досега Майлс е получавал всяка жена, която е пожелавал. Но Фиона е дала клетва никога да не се отдаде на смъртня си враг…
Той я погледна и се усмихна дяволито.
— Майката на Филип беше танцьорка, екзотично същество, което споделяше леглото ми в продължение на две много… бурни седмици. След девет месеца ми изпрати Филип по някакъв непознат човек. Оттогава не съм чувал нищо за нея.
Фиона го слушаше с нарастващ интерес.
— А детето, което ще се роди?
Майлс сведе глава и ако беше жена, сигурно щеше да се изчерви от срам. Учудването й стана още по-голямо.
— Боя се, че това дете ще създаде доста проблеми. Майката е моя далечна братовчедка. Съпротивлявах се с всички сили на изкушението, но тя… — Той сви рамене. — Баща й побесня от гняв. Заплаши, че ще ми изпрати детето да го отгледам, но не съм съвсем сигурен, че ще го направи.
Фиона можа само да поклати невярващо глава.
— Сигурно имате и много други деца. — Гласът й преливаше от сарказъм.
Майлс смръщи чело.
— Не вярвам. Опитвам се да не губя от поглед жените си и особено децата, които ми раждат.
— Все едно, че събирате кокоши яйца — отговори тя и очите й се разшириха от изненада.
Майлс склони глава и я изгледа накриво.
— Първо ме обвинявате, че оставям децата си да растат в дрипи и съм ги разхвърлил по цялата страна като отпадъци. Сега пък ме ругаете, че се грижа за тях и ги държа при себе си. Аз не съм аскет и няма да бъда, но се отнасям сериозно към децата, които съм създал. Обичам всички и се грижа за тях, колкото мога. Искам да имам поне петдесет.
— Започнал сте добре, продължавайте все така — отговори подигравателно тя и се запъти към конете.
Майлс остана на мястото си, загледан след нея. Фиона се държеше настрана от мъжете, тялото й беше гордо изправено, стойката скована. Тя не приличаше по нищо на двете му снахи, които бяха свикнали с авторитета си и се отнасяха непринудено към хората, които работеха за тях. Фиона Чатауърт се сковаваше веднага щом някой мъж направеше крачка към нея. Вчера, когато един от ездачите случайно я докосна, тя реагира толкова необуздано, така задърпа юздите на коня си, че подплаши животното и то се вдигна на задните си крака. Тя успя да овладее непокорния кон, но случилото се остана в паметта на Майлс и не му даваше мира. Никоя жена — разбира се, това важеше и за мъжете — не биваше да се плаши толкова от съприкосновението с друг човек.
Сър Гай се върна при мъжете сам, без детето, и щом откри Майлс, веднага отиде при него.
— Късно е. Трябва да тръгваме. — Той погледна изпитателно Майлс и добави: — Разбира се, ако не сте размислили и не смятате да върнете дамата на брат й.
Майлс наблюдаваше неотстъпно Фиона, която разговаряше с майката на момиченцето. Едва след малко обърна глава към сър Гай.
— Искам да изпратиш двама мъже в северните ми владения. Кажи им да доведат Кит.
— Синът ви? — погледна го изумено сър Гай.
— Точно така. Нека дойде и бавачката му. Всъщност не! Да го доведат сам, но с добра свита. Лейди Фиона ще се занимава с него.
— Съзнавате ли какъв риск поемате? — попита сър Гай.
— Лейди Фиона обича децата и аз искам да споделя един от синовете си с нея. Ако не мога да трогна сърцето й като мъж, ще опитам по друг начин.
— И какво ще правите, след като я укротите? Когато бях момче, близо до нас живееше котка, която беше твърдо убедена, че е единствена господарка на хамбара. Щом някой се осмелеше да отиде там, тя започваше да хапе и да драска. Реших да я опитомя. Минаха седмици, преди да спечеля доверието й и да се зарадвам, че яде от ръката ми. След това обаче котката започна да ме следва навсякъде. Непрекъснато се препъвах в нея и накрая започна да ми досажда. След няколко месеца започнах да я ритам всеки път, щом я видях, и я мразех, че вече не е дивото животно, което ме беше възхитило, а се е превърнала в най-обикновена котка.
Майлс отново бе втренчил замислен поглед във Фиона.
— Може би обичам лова — проговори тихо той. — А може да съм като брат си Рейн, който не може да понася несправедливостта. Засега знам само че Фиона Чатауърт ме е омагьосала. Може би наистина желая да я видя как яде от ръката ми, но ако някой ден го направи, то ще стане, защото аз ще бъда неин роб. — Той се обърна към сър Гай и се усмихна. — Фиона ще хареса Кит, а синът ми само ще спечели от познанството с нея. Освен това не съм го виждал отдавна и ми се иска да прекарам известно време с него. Изпрати човек да го доведе.
Сър Гай кимна в знак на съгласие и го остави сам.
След минути рицарите възседнаха конете си и потеглиха на път. Майлс не се опитваше да говори с Фиона, а яздеше мълчаливо редом с нея. Тя отново показа признаци на изтощение и към обед той бе започнал да се колебае дали все пак да не я върне на брат й.
Само половин час по-късно обаче Фиона се съживи. Докато Майлс изпитваше съчувствие към нея, тя беше успяла да претрие въжето, което я свързваше с коня му. Когато го откъсна, тя пришпори кобилата си, хвана здраво отпуснатата юзда, подплаши конете на двамата рицари, които яздеха пред нея, и се възползва от настаналата бъркотия, за да спечели няколко скъпоценни секунди за бягството си. Имаше почти половин миля преднина по обраслата с бурени пътека, когато Майлс събра рицарите около себе си, за да започне преследването.